24

1.3K 155 22
                                    

Джемин очакваше, че след случилото се отношенията между него и Джено ще са неловки, но беше точно обратното. Джено се държеше както преди, без да повдига тема, за което му бе изключително благодарен. Тогава бе казал доста неща в изблик на безпомощност и страх, но все още не беше готов да говори за това отново.

Но се случи другото, за което Джемин се притесняваше. Джено не смяташе да крие връзката им. Двамата влязоха в училище хванати за ръце. В този момент притеснение обхвана Джемин и той се опита да издърпа ръката си. Джено се намръщи при това му действие и само затегна захвата си.

- Защо го правиш? - попита Джено спокойно, но по тонът му си личеше, че бе ядосан.

- Не искам да ни виждат. - отговори смутено другия и вдигна поглед нагоре забелязвайки, че някои от учениците в коридара ги наблюдаваха. - Не искам да те мразят, заради мен.

- Стига глупости. - Джено извъртя очи и дръпна ръката му, приближавайки го към себе си. - Да вървим, защото ще закъснеем.

Двамата влязоха в класната стая и за пореден път събраха всички погледи към себе си или по-точно към преплетените им ръце. Джено тръгна към чина без да обръща внимание на шепненето на останалите. Момчета седнаха на местата си. Джемин се опита да игнорира всички около себе си, но като никога до сега не успяваше. Притесняваше се за Джено, не искаше да го принуждава да рискува да бъде отхвърлен от всички заради него.

•••••••

На обяд отидоха в столовата и както през останалата част от деня всички ги зяпаха. Джено започваше да се изнервя. Бе засякъл на няколко пъти Ронджун да му хвърля злобни погледи, докато Чонло и Джисънг дори не го поглеждаха. Джено реши, че сега не бе подходящ момент да говори с тях. Предпочиташе след училище да звънне на Джисънг, знаеше, че той ще е единствения, който няма да го опреква.

- Ще седнеш при нас. - каза му Джемин кимайки към масата, на която седяха Марк и Хечан.

Двамата седнаха, спечелвайки си вниманието на Хечан, който ги гледаше любопитно.

- Ти си Джено, нали? - момчето се усмихна. - Аз съм Хечан.

- Приятно ми е. - Джено отвърна на усмивката.

Настъпи мълчание, докато момчетата се храниха. Не продължи дълго тъй като Хечан не можа да се сдържи.

Beautiful angel | NominWhere stories live. Discover now