Толкова близо и толкова далеч.

Пролог

"Дневникът на една дилема. Терзания. "

Дата: 04.04.2015г.

Мило дневниче,

днес разбрах, че родителите ми ще отсъстват често от вкъщи. Те са елитни адвокати и са много ангажирани. Най-вероятно ще бъдат затрупани с работа и няма да имат време за мен. Разбрах, че няма да бъда сама, но не искам единствената ми връзка с нашите да се осъществява чрез социалните мрежи. Тъжно, че ще заминават далеч- в Русия, Москва. Хубава страна, но доста далечна. Знам, че трябва да работят, защото са учили за адвокати и им е коствало много, но понякога ми се иска да не са адвокати и да живеем по-обикновено, в малка и скромна къща.

Другото, което разбрах е, че ще ми назначат личен бодигард. Задачата му ще бъде да ме пази и да е навсякъде с мен (не, че излизам много...). Все още не разбирам как ще оставят напълно непознат човек да се грижи за мен в тяхно отсъствие? Ще трябва да се нанесе в имението.

Просто чудесно! Ще имам денонощна „бавачка". Страх ме е и от това. Поне няма да сме само ние в имението. Другите работници също ще са тук, но все пак е плашещо.

Леля Маргарита може да се грижи за мен. Тя е на около четиридесет години. Работи при нас, като главен готвач. Готви много вкусно и знае какво обичам. Не я възприемам, като работник, а като моя много добра по-голяма приятелка. Често ми е давала съвети, изслушвала ме е, когато родителите ми са на работа и е нямало с кого да поговоря. Защо не ме оставят на нея?Да, има семейство- две малки дъщери. Едната е Анна и е на десет години, а другата е Бея и е на осем години. Те са две малки симпатични момиченца и много се обичаме. Мисля, че няма да й е проблем да се грижи за мен. Попитах ги и казаха, че не може да се премести да живее тук, защото си има личен живот. С нас живее и чичо Джо. На около шийсет години е. Тук е откакто се помня. Има семейство, но се е развел с жена си, а децата са му пораснали и са разпръснати извън страната.

Освен тях, в къщата има и още няколко момичета- Аля, Гери, Валя, Криси и Тара. С Тара сме най-близки. Тя е на около двадесет и седем, и е тук от пет години.

Всички могат да ме пазят и да се грижат за мен. Не ми е нужен бодигард, но родителите ми настояват за това. Не мога да споря с тях и нямам друг избор, освен да се съглася и да не противореча повече.

Днес са повикали няколко кандидата за интервю. Учудвам се че искат да се включа, за да им кажа мнението си след това. Благодарна съм им че ценят мнението ми.

Наближава 17:00ч. и скоро ще дойдат. Мисля, че вече пристигнаха! До после.

***

Дневниче,

ето ме и мен. Приготвила съм се за лягане, но реших да продължа с започнатото и да довърша.Интевюирахме всеки поотделно. Кандидатите бяха петима. Честно да си кажа, дотегна ми от тези интервюта. Едни и същи въпроси се задаваха на всеки.

Не избрахме кандидат. Родителите ми се притесниха, но се сетихме за наш близък приятел. Казва се Гейбриъл. Познаваме се от три години. Бях на дванадесет години, когато с него се сближихме около делото на родителите му. Имаха спор с техен сътрудник, отностно правата му в компанията им за текстилни изделия. Наеха баща ми, за техен адвокат. Затова често идваха в дома ни, за да обсъждат подробности около протичането на делото.

Постепенно родителите ни се сприятелиха, както и ние с Гейб. Все още ми е чудно, че той ми обръщаше внимание, макар да беше на двадесет и две години. Беше ми приятно в неговата компания. Винаги сме се забавлявали, когато са ни гостували. Често ми носеше подаръци. Научи ме да игра игри с карти, волейбол и още много други. Обеща ми, че винаги ще е до мен, но за нещастие трябваше да замине. Така и не разбрах защо внезапно реши да отиде в Хонгконг. Само научих, че е започнал да изучава бойни изкуства.

Изгубихме връзка. Помня колко много се бях натъжила, когато разбрах че няма да се видим дълго време. Бях се разсърдила и все още съм му. Чудя се дали се е променил за тези години? Радвам се, че няма да се налага да свиквам с непознат човек. От това се притеснявах много.

Скоро родителите ми ще пътуват за Русия. Ще отс2днат в Москва. Красива е, но е далечна и ми се иска да замина с тях. Отказаха, защото не ще бъде трудно преместването ми от едно училище в друго. Тук имам приятели и не може в средата на последната година да се мести ученик. Оставам тук.

Гейбриъл ще ме придружава навсякъде, ще ме води и прибира от училище.

Бях против да имам денонощна охрана, но когато разбрах че Гейб се е съгласил, склоних и спрях да спора с родителите ми.

Продължавам да мисля, че сама ще се справя. Мога да се грижа за себе си, но те не са съгласни.

От утре Гейбриъл трябва да се нанесе в дома ни. Така ще може да е наблизо по всяко време. Не мисля, че е нужно, но това е едно от изискванията.