Толкова близо и толкова далеч.

Дневник 5 (Втора част)

Година по-късно /редактирана/

Дата: 10.06.2016г.

Сега вече съм за десети клас. Измина една година откакто се запознахме с Гейб.  Онова, което мислех че е увлечение, прерасна в нещо повече. Не можах да го предотвратя. Влюбих се... Знам, че съм само на седемнадесет почти, но се влюбих. Знам, че не бива, но... Старая се да не се издам. Засега мисля, че се прикривам добре в негово присъствие, но само аз си знам какво ми е вътрешно. Проумях нещата. Мислех, че е нещо несериозно, но се оказа друго. Гледам да не проявявам ревност, защото това е ненужно. Само искам да е до мен, нищо повече. Не бих се и надявала на нещо по-сериозно. Има си стабилна връзка и да я зареже заради мен ли? Никога няма да го направи, за да тръгне с мен. Аз бях  и продължавам да съм едно хлапе в неговите очи. Научи ме да се пазя, но не и сърцето си. Знам че е лудост, но това изпитвам вече година. Знам какво е вече. Не съм казала ва никой все още. Страх ме е какво ще си помисли, ако някой разбере. Ако той разбере сигурно ще напусне , ане искам да съм виновна затова. Продължава да се държи добре към мен, дори повече от добре. Оказа се свестен човек, което ми допада много. По-различен и зрял е от връстниците ми. Искало ми се е да му кажа, дори понякога си мислех че може да изпитва нещо, но се залъгвах. Може би защото така ми се искаше. Дразнех се, когато някое момиче се въртеше покрай него, за да флиртува. Отблъскваше ги, но   малко се дразнех.  Иви е чудесна, но й завиждам малко. Късметлийка е. Ще ми се да си намеря някой, като него или да бях по-голяма. Старая се да не очаквам нищо и да не се надявам, защото няма да ме погледне така, както гледа Иви. Някак си трябва да се отдалеча и разсея. Трябва да си намеря момче, може да се получи. Няма смисъл да съм влюбена в Гейб, а да не очаквам нищо. Трябва да побързам, преди да съм задълбочила още повече. Как обаче да се отдалеча, като редовно го виждам? Не мога да го избягвам, иначе ще ме разпитва, а аз вероятно ще се издам. Не мога да си представя, какво ще се случи ако се издам... Празнувахме заедно празниците. Родителите ми успяха да си дойдат. Някак си успяхме и да празнуваме и рожденият ми ден. Както и тази година. Успяха да си дойдат. Зарадвах се най-много на подаръците от Гейб и Иви. 

Има ново момче в училище. Мисля че ми прави намеци да излезем. Мисля да пробвам с него. Може и да се получат нещата. Трябва да се насоча в друга посока. Не е лош. Ако ме покани на среща ще му дам шанс. Няма смисъл да продължавам да изпитвам това към Гейб. Какво да очаквам? Ако продължавам с тези чувства, ще потъна. Каза ми че ме има за по-малка сестра. Това ми е достатъчно. Сближихме се много за тази година. Само като си помисля че не исках бодигард в началото....Старая се да си седя по-често в стаята или да не го виждам, но постоянно се чудя какво прави? Не мога да си го избия от ума. Не си помагам така, защото често ме търси в стаята ми. Мисли си че нещо ме тревожи. Да, така е, но не мога да кажа истината. От година се боря със себе си вътрешно. Разум и сърце, постоянно спорят в мен. Побъркващо е. Живея в страх, да не се досети или да не ми прочете дневника. Крия го добре, но не знам. Притеснявам се само да не ме остави или  намрази. Тъкмо свикнах с него. Родителите ми вече му имат доверие, няма как да си и дойдат.