Дата: 15.05.2015 г.
Мило дневниче,
Тези дни изминаха съвсем нормално и скучно. Гейб ме водеше и прибираше от училище. Засега всичко е наред и съм спокойна малко. Родителите ми отсъстват повече през деня. Досега си бяха в къщи през по-голямата част от деня. Гейбриъл беше по-подходящ от другите кандидати, макар да не беше на интервюто. Родителите ми бяха разбрали, че се е завърнал и решиха да му се обадят. Това, че е изучавал боини изкуства беше плюс за назначаването. Родителите ми са малко скептични, предвид вида му. Носи само черно и има дълга коса. Но все пак е наш семеен приятел и можем да му имаме доверие.
Носи ми учебниците ако съм ги забравила някъде. Поздравява ме редовно. Говорим си. Изслушва ме и понякога дава съвети. Неотлъчно до мен е през деня. Веднъж излязох да се поразходя в градината и вървя след мен, изчаках да ме настигне и вървяхме заедно. Така беше по-добре отколкото да върви зад мен или да ме наблюдава отстрани.
Този уикенд ме поканиха на парти и се чудих да отивам ли? Ния ме нави и ще отида за малко. Родителите ми ме пуснаха вече. Не ми се иска много, но ще се разнообразя. Не искам да съм в къщи през повечето време. Скучно е. Очудвам се, че ме пуснаха. Все пак, ще съм с Гейб и затова склониха. Иначе нямаше да ме пуснат сама, но тайно се надявах Гейб да има планове, за да мога аз да имам извинение че няма да отиде. Този път бях кратка май. Е, ще лягам. Утре е нов ден.
YOU ARE READING
Толкова близо и толкова далеч.
RomanceКак бихте постъпили, ако се влюбите в някой, който няма как да ви отвърне? Живеейки в едно безкрайно терзание, опитвайки се да привлечете неговото внимание... Проследете историята на Даяна Уилсън. Когато тепърва навлиза в пубертета, в света на разб...
