Толкова близо и толкова далеч.

Глава 6 Ново приятелство/редактирана/

Даяна се събуди от досадната аларма на телефона си. Не й се ходеше на училище. Стана, за да не заспи отново. Не й се искаше да закъснява. Все още сънена се приближи до гардероба, за да си вземе униформата. Днес е понеделник. Приготви се и се огледа в огледалото за последни детайли. Забеляза, че вече държи повече на това, как изглежда.

- Даяна, ставай вече! - Гейбриъл я повика. - Ще закъснееш -

почука на вратата няколко пъти.

- Момент само - провикна се тя. - Идвам след минута.

Обу си обувките и си взе чантата. - Добро утро! - поздрави, когато отвори вратата. Той я чакаше пред нея и отвърна на поздрава й, след това тръгнаха по коридора.

- Този път закъсня малко и реших да те потърся.

- Благодаря, че го направи. Шансът да се успя днес беше голям.

Изобщо не ми се ставаше.

- Днес като те взема след училище и те оставя тук, след което ще

отида да взема и Иви.

- Кой?

- Приятелката ми. Нали ти казах, че ще ви запозная?

- О, да! Добре тогава. Сънена съм още и не съм много адекватна. -

въздъхна унило. Надяваше се да не го е забелязал. Усети нещо да трепва в нея. Стомахът й се сви на топка. Чудеше се, защо реагира така. Дали не го ревнуваше? Бързо се осъзна и разтърси глава. Огледа се и не разбра, кога бяха стигнали до колата.

- Училище, а?

- Нямам търпение да завършим вече.

- Ще завършите. О, щях да забравя! - възкликна и взе обемист пакет,

който беше поставен на предната седалка. Подаде й го. - Това е закуската ти. Помолих Маргарита да ти приготви сандвич, защото се досетих че няма да имаш време да закусиш. Сложих го тук и дойдох да те събудя.

- Благодаря! Мило от твоя страна. Тъкмо съм малко гладна. В училище ще закуся преди часовете. - Гейб й кимна и колата се задвижи.

Стана й приятно и толкова мило, че се сетил да помоли да й направят закуска. Започна да се убеждава все повече, че е свестен. Оценяваше грижите му към нея. - На какво се усмихваш?

- Какво?

- Усмихваше се. Ще ми кажеш ли коя е причината? Момче ли?