Толкова близо и толкова далеч.

Глава 3 Партито/редактирана/

    Даяна вече си беше в стаята. След като се прибраха, не излязоха повече навън, нито беше виждала Гейб. Цял следобед не й излезе от ума, това което се случи в мола. Облече си къси дънкови панталони и потник с бляскави детайли. Не обичаше много такива украшения, но все пак беше на парти. Не можеше да се появи по тениска. Иначе Ния щеше да я набие, ако се появи така. Взе си телефона и каза на родителите си, че излиза след което се насочи към колата. Видя, че Гейб говори по телефона, но бързо затвори щом  я забеляза.

– Защо не довърши разговора си?

– Напротив. Довърших го.

– Да не беше приятелката ти? –  усети се, че да пита такъв въпрос не е нейна работа, но вече беше късно. 

– Да, тя беше и тъкмо й казвах, че един ден ще ви запозная.

– Добре, надявам се скоро.

– Тръгваме ли?

– Да, макар да ми се седи вкъщи сега...– каза и се качиха в колата.

– Заслужаваш да излизаш сега. Не бива да си седиш само вкъщи.    

– Знам, но съм си такава.

– Онзи Симон ще бъде ли там?

– За жалост да. Дано не се натъкна на него. Ще се опитвам максимално да го избягвам.

– Аз ще те чакам пред къщата в колата. Ще бъда наблизо. Ако има нещо, знаеш.

– Какво беше това днес? Мисля, че криеш нещо.

– Казах ти вече. Бъди спокойна и се забавлявай. Не мисли за това повече  – каза й, а тя се отказа  да разпитва повече.  След няколко минути пристигнаха пред дома на домакина. Беше  от известните момчета в училището, приятелчето на Симон, Ръс.

– Приятно изкарване и внимателно, нали?

– Да и възможно най-скоро ще се измъкна от там.

– Няма проблем, бъди спокойна и си стой колкото искаш. Аз ще съм тук, както ти казах.

– Добре и чао засега – каза и слезе от колата.

   Насочи  се към къщата и Ния изскочи от двора. Беше видяла колата, когато пристигнаха. Хвърли се на врата на приятелката си  и без малко, отново щеше да я събори на земята. 

– Ох, как ме стресна! По-полека! Знаеш, че не обичам да правиш така – скара й се тя. – От къде идваш?