Толкова близо и толкова далеч.

глава 10 продължение

– Я, какво си имаме тук! – възкликна шефа на другите двама. – Малка

сърничка – рече и огледа момичето от глава до пети. Тя потрепери и не спря да гледа трупа на пода, намиращ се в локва кръв. – Я, ме погледни! – с ръка извъртя лицето й и я погледна в очите. – Подслушваше ли?

– Не...не, случайно попаднах тук – отговори, като пелтечеше.

– Малката! Няма случайни неща. Просто си на неподходящото място,

в неподходящото време!

– Не съм го искала. Проследих един човек до тук.

– Какво да те правим? – замисли се мъжът и потърка брадичката си с

ръка. – Как бихме могли да похабим това хубаво телце и лице? Ще свършиш работа! На колко си?

– На седемнадесет години – отвърна и се зачуди какво има предвид

мъжът пред нея. Всякакви мисли й минаваха през главата.

– Малка си още. Кога правиш осемнадесет?

– След година ги правя.

– Добре тогава. Сега не приличаш на пълнолетна, а това ще ми изиграе

лоша шега. Ще изглеждаш подозрително. Когато ги навършиш, ще започнеш да работиш за нас, по точно за мен. Иначе ще ти се стори света тесен, ясен ли съм?

Момичето кимна уплашено, сълзите й напираха. – Забравяш какво си чула и видяла тук! На никого няма да казваш за случилото се, иначе ще убием всеки твой любим човек и теб ще оставим за най-накрая! – момичето отново кимна. Искаше й се това да е един лош сън и скоро да се събуди, но не беше. Щеше да направи всичко възможно, само и само да не закачат никой от любимите й хора. – Изкарайте я от тук незабелязано! – заповяда на двамата широкоплещести мъже.

– Дадено шефе! – отвърнаха двамата в хор.

– А, ти малката не казвай на никой за сделката, ясно?

– Да – отговори плахо и поклати глава за „да"

Двамата мъже я държаха за рамената и я изкараха от кабинета. Музиката в клуба беше силна, а хората танцуваха. Никой не забеляза какво става. Огледа се и видя Гейбриъл все още да стои на бара. Нямаше как да я чуе, ако му извикаше. Надяваше се да погледне в нейна посока, за да му даде знак, но и това не направи. Нямаше избор и трябваше да върви с двамата си груби спътници.