Толкова близо и толкова далеч.

Глава 1 Началото / редактирана/

      Дойде сутринта. Даяна се събуди и се приготви за училище. Днес й предстоеше тест по математика, а тя беше забравила да учи. Зарадва се че поне знаеше някои неща и можеше да се справи със задачите. Бодигарда й я чакаше.

– Даяна! – майка й я извика от долния етаж.

Имаше навика да закъснява. Затова я събуждаше често. Този път я изпревари и стана навреме. Дори сама се изненада от себе си. Върза косата си на конска опашка, за да не й се виждат много червено-лилавите кичури. Косата й е черна. Беше й харесала тази идея за кичурите и най-сетне си я осъществи. Обичаше да експериментира. Грабна си раницата и затича по коридора, а след това и надолу по стълбите. Не бързаше за никъде, но обичаше да тича.

– Даяна, тук сме – майка й се провикна и излезе при тях.

Родителите й бяха седнали в градината и я чакаха да се присъедини, за да закусят заедно. Изтича до масата и седна. Огледа се и закуската изглеждаше прекрасно. Маргарита, се беше постарала, както винаги.

– Добро утро.

– Добро да е, мила! – отвърна баща й.

– Колко пъти да ти казвам да не тичаш? – попита я майка й на висок

тон.

– Това е навик, който не мога да отуча лесно!

– Остави я скъпа! – намеси се баща й. – Дете е и нека да се забавлява и

прави каквото й харесва. Не я дръж толкова строго.

– Знам, не искам да падне и да се нарани. Тича бързо и ме е страх. Все

пак е госпожица и трябва да се държи, като такава.

– Скъпа остави я!

– Да, мамо. Не искам да приличам на връстничките ми. Наконтени, издокарани, изтупани, сякаш са по-големи. Това е прекалено за мен.

– Наконтени? Изтупани? Издокарани? – повтори учудено. – Виждаш

ли, мили? Дори говори с жаргони.

– Скъпа, времената са други сега.

– Добре. Спирам – каза г-жа Уилсън.

– Мила, предполагам знаеш как ще ходиш и как ще се прибираш от

училище? – обърна се към нея баща й.

– Да, знам. – отговори и отпи от сока си.

– Само се дръж добре! Ще се грижи за теб и ще те пази, докато ни няма.