Толкова близо и толкова далеч.

глава 5 Нежелано посещение /редактирана/

    Даяна остави дневника си под възглавницата и отиде в банята. Нагласи водата както я правеше винаги. Застана под душа и остави струйките вода да се стичат по нея. Винаги й действаше добре, когато е разтревожена. Спря да мисли и се заслуша в ромоленето на всяка струя вода. Затвори очи и вдигна лице точно срещу душа. Почувства разбиващите се капки по кожата си, сякаш са дъжд. Под душа не мислеше за нищо, фокусира се над звука от  течащата вода. След известно време спря водата и излезе. От тялото й се надигаше лека пара. Все още беше затоплена и потръпна от прохладния въздух. Обгърна се с една голяма хавлия и отиде в стаята си. Докато си избираше дрехи,  някой почука на вратата. 

– Кой е? – попита и зачака отговора на човека от другата страна на

вратата.

– Аз съм, госпожице – чу се гласът на Гери.

– Влез, Гери. – каза й и тя плавно открехна вратата. – Какво има? – попита без да я поглежда.

– Извинявам се, че Ви притеснявам сега.

– Няма нищо, не се тревожи.

– Едно момче Ви търси. Каза че Ви е приятел. Спомена, че се казва Никола.

– Нищо не ми е казвал. Той беше в чужбина.

– Иска да Ви изненада и затова не е предупредил.

– Добре тогава. Идвам.

– Няма ли първо да се облечете?

– О, не. Познаваме се от деца, така че не ми е проблем ако отида така.

Много пъти сме се виждали по бански и съм свикнала.

– Добре. Той е в хола и Ви чака.

– Отиди и му кажи, че до две минути ще сляза.

Гери кимна и излезе. Даяна взе една хавлия и обви косата си с нея. Нямаше време да я суши. Огледа се за халат, но не намери. Винаги забравяше къде си оставя нещата и когато й потрябват не ги намираше. Знаеше, че трябва да промени този навик. Отказа се да търси, защото приятелят й от детската градина я чакаше. Не го беше виждала от години. Нямаше търпение да го види. Момичето точно зави по коридора и се спря на място.

– Извинявай ако съм се забавила Ник.... – каза и се стъписа. Не успя

да довърши изречението си. Този, който стоеше пред Даяна беше Симон.

– Здравей Даяна. – каза й унило.

– Ти? – попита едва. Стоеше, сякаш е замръзнала. Припомни си случилото се и се притесни. – Какво правиш тук? Как...как смееш да се представяш за Никола? – едва успя да попита.