Толкова близо и толкова далеч.

Дневник 8 /редактиран/

Дата: 6.07.2016г.

Мило дневниче,

Тези две седмици минаха толкова бързо. Случиха се няколко не толкова хубави неща. Гейбриъл замина за две седмици и през цялото време ми липсваше толкова много. Чувството беше странно. За пръв път не беше около мен. Не мога да повярвам колко много съм свикнала с присъствието му и близостта му. Скъсаха с Иви, хем ми стана неприятно, защото е добра , но и някак си се зарадвах. Не знам. Объркана съм. Опитах се да си отвлеча вниманието от Гейб към Дийн, но не стана. Оказа се гадняр. Не искам да чувам повече за него. Пришпорваше ме и препитваше кога ще спим заедно. Все го отблъсквах, защото не чувствах, че е правилният момент. Интересувам се от друг, не мога да пренебрегна това, колкото и да се опитвам. Проявяваше разбиране и търпение, но онзи ден сигурно чашата преля. Беше и пийнал малко, което сякаш му даде кураж. Постъпи ужасно. Аз съм си виновна, защото го пуснах в стаята си. Как не се досетих, че ще го възприеме по друг начин? Нападна ме в собствения ми дом, макар да знаеше че има работници тук. Добре, че Гейб си беше дошъл, за да ме спаси... отново. Така се бях зарадвала, че си дойде, а Дийн уби щастието ми за секунди. Толкова гадно се чувствах после и все още се чувствам така. Толкова силно ме беше притиснал към леглото, тежеше и не можех да се измъкна. Само като си помисля къде ме докосваше и целуваше потръпвам, сякаш отново ме докосва по същите места. Иска ми се да забравя, но не мога... Добре, че беше изхвърлен навън. Отново Гейб ме видя уязвима, а мразех да ме вижда такава. Целуна ме по челото и беше приятно, както винаги, но този път сякаш първоначално щеше по устните. Може да е плод на въображението ми, заради шока, не съм сигурна. Дори помислих, че ще продължи започнатото от Дийн. Не знам как си го помислих, защото не би ми сторил нищо лошо. Така се бях изплашила и не мислих трезво.

Странното е, че преди тази случка, сънувах кошмар с Гейб. Вместо Дийн, беше той. Чудя се дали не е било предупреждение? Но подсъзнанието ми да е представило Гейб, като Дийн? Чувала съм за пророчески сънища и може би е бил такъв... Почувствах се странно от този кошмар.

Иска ми се да съм по-голяма, за да имам малък шанс поне, но не съм. Скоро в клуба, в който ходи ще свири група и ще ходи заедно с приятел. Бих искала да отида с него, но нямам осемнадесет години. Родителите ми заминаха вчера, а концертът е утре вечер. Затова ще преспя в дома на Ния, за да може Гейб да отиде на концерта. Заслужава го. Ще си прекараме хубаво с нея. Ще си приготвя малко багаж и утре Гейб ще ме заведе до дома й.