Толкова близо и толкова далеч.

Дневник 3 / редактирана/

Дата: 29.04.2015г.

Мило дневниче,

Толкова съм тъжна и объркана, че не може да бъде. Не мога да разбера себе си вече. Дали е, заради пубертета? Вчера изпратихме родителите ми на летището. Денят на заминаването им се извъртя дойде толкова бързо, че дори не го усетих. Кой знае кога ще ги видя отново...

Може би след няколко месеца. Дано не са много.

Когато седяхме и гледахме как родителите ми се отдалечават, Гейбриъл ме докосна по гърба и плъзна дланта си към рамото ми, като ме приближи към него си....изтръпнах. Странно ми е, когато съм около него. А още по-притеснително е че се увеличава. Защо реагирам така? Какво е това чувство? Хем ми беше някак неловко, хем приятно. Толкова е объркващо. Чувствам и силна привързаност. За един месец, как успях да се привържа толкова към него? Дори в началото хич не го исках, а сега....Мога да говоря с Ния, но тя може и да си измисли някакви сценарий. Доста често си втълпява неща или си измисля. С две години по-голяма е от мен. Тя си го е харесала между другото. Често ме разпитва за него. Нарочно ли го правеше или не разбираше че нищо няма да се получи? По-малка е от него и си има сериозна приятелка.

Гейбриъл ми обеща да ме запознае с приятелката си. Вълнувам се, че ще срещна нов човек. Обичам запознанствата с хора. Може и да се сприятелим. По-този начин може и да се разсея малко от всичко това. Очаквам да дойде утре следобед или в други ден. Сигурно е мила...

Обаче още не мога да си избия това чувство от главата си. Когато съм около него настръхвам. Не мога да си подредя думите бързо, нито да мисля остроумия. Защо се сепвам така около него? Дали защото сме приятели? С Ния, обаче не съм го изпитвала това досега. Май забеля, че ми има нещо, но не мога да го прогоня от ума си.

О, не! НЕ! НЕ! Няма как нали....? Да не би да съм....? Невъзможно е. Няма как да го ....да го харесвам. Аз харесвам Ейдън. Няма как да харесвам двама, нали? Но защо постоянно мисля за Гейб? Дори съм го сънувала, като се замисля. Тогава как може да се обясни, че не искам да се разделяме, докато съм на училище? Че нямам търпение да стане време да дойде да ме прибира? И последно време се оглеждам повече в огледалото и гледам да изглеждам добре. Няма как да го харесвам. Той е по-голям от мен, а аз съм хлапе в неговите очи. Как бих се мерила с по-големите момичета от мен? Има си и приятелка все пак...Объркана съм вече много. Не знам какво да правя.

Не може да е това...

Дано се лъжа, но ако е това?

Как бих стояла около него? Ще съм кълбо от нерви. Ще го забележи, а тогава как ще се измъкна? Рано или късно ще се издам, а тогава вече не знам... Не проумявам как така за месец се привързах толкова много към него. Чак и да усещам вълнение в стомаха си когато го видя, когато ми изрече името или когато се приближи до мен. Дали не си втълпявам, заради това че се държи мило с мен? Преди купона не усещах нищо такова, а след него започнах, дори и когато ми показа за пръв път бойните движения, обърнах внимание на това. Как така? При всяка близост аз потръпвах. О, не! Няма как. Казвах на Ния, да не ме разпитва и да не се опитва да го спечели, иначе можеше да му докара проблеми. Аз правя същото май. Говорих й едно, а аз правя друго. Как нещата се обръщат само? Да симпатичен е, красив, привлекателен, внимателен към мен и отзивчив, но това не е достатъчно, за да изпитвам нещо...

Ох, ще си взема душ! Ще се побъркам вече от толкова мислене. Водата ми действа добре в такива моменти и помага да мисля. По-добре е да не казвам нищо на никого, докато сама не си го изясня. Може и да бъркам всичко. Ако е така, ще се справя сама!