След месеци и месеци на чакане от моя страна, това е добре да не бъда добре, най-накрая премиерата ми и, честно казано, събори чорапите ми. Много хубава драма, но истинската красота се крие в тъмната капризна, поръсена навсякъде, показваща света на психичните заболявания във цялата си слава. Ако драмата го поддържа, може да сме в нещо истинско.
ЕПИЗОД 1: „Момчето, което се храни с кошмари"
Започваме с красива анимация за стоп-движение, за едно младо момиче, което сама е живяла в замък. Един ден тя решила да отиде в града, за да си намери приятел. Тя предложи на другите това, което смяташе за хубави подаръци, но те се ужасиха, като видяха, че държи две мъртви птици.
"Наричаха я чудовище, което носи сянката на смъртта", казва разказвачът. Момичето се ядосваше на всяко живо същество и се скиташе до езеро, където разточваше риба и ги тъпчеше до смърт. На третия си опит тя се развихри в младо момче, неочаквано го спаси от удавяне.
Оттогава тъмната сянка спря да следва момичето и момчето последва вместо него. По-късно момичето попита дали той винаги ще стои до нея и той отговори, че разбира се. Но тогава тя се обърна към него и разкъса пеперуда. "Дори и след като видите това?" - попита тя и очите й светеха заплашително.
Уплашено, момчето избяга, куката, която го свързваше с момичето, което се откъсваше. Тогава сянката се върна и прошепна, че никой никога не може да остане до нея, защото тя е чудовище. Преминаваме към замъка в реалния живот, към момичето от реалния живот (Seo Ye-ji), което отговаря: „Да, майко".
Модерна Корея. В университет човек е затрупан от звуците на тежката техника около себе си и има епизод. Никой не се наранява, но професорът казва на пазителя на човека, че те не могат да продължават да рискуват безопасността на другите и че мъжът трябва да бъде в училище за специални нужди.
Пазителят и по-малкият му брат, MOON KANG-TAE (Ким Су-Хюн) слуша с изчерпано изражение и в крайна сметка вдига поглед, за да види своя аутистичен брат MOON SANG-TAE (Oh Jung-se), който го наблюдава през прозореца. „Той е ядосан", отбелязва Санг-те.
Когато Кан-тае почиства шкафчето на Санг-тае, изглежда, че е ядосан. Санг-тае се грижи за себе си, но Кан-тае само коленичи и се усмихва, питайки дали е гладен. Братята напускат училището, като Санг-та предлага да плати за вечерята, тъй като той е Хонг. Aww, те са толкова сладки
