В проклет замък е тъмно и мрачно, тъй като принц и принцеса са хвърлени в тотален кошмар. Те знаят, че да бъдат заедно означава да бъдат в опасност, че миналото и настоящето им най-сетне наваксват, за да ги наранят. Но този принц няма намерения да остави принцесата си зад себе си. Не и този път.
ЕПИЗОД 14: „Ръката, монашеството"
Уникалната пеперуда, рисувана върху стенописа на Санг-тае, изпраща Луна-млада, която бяга от болницата. Канг-та я настига и гласът му отчаяно казва, че не е това, което мисли. Но тя знае по-добре - това е същият мутант дизайн като брошката на майка си.
Кан-тае не иска да я пусне, но настоява тя да не бяга; просто й трябва време да мисли. Когато тя си тръгва, той наблюдава безпомощно и след това се обажда на Санг-ин, за да поиска той да се регистрира по-късно.
Засега Кан-тае се отправя обратно вътре, за да говори със Санг-Тае, който се крие под кухненската маса и вика, че пеперудата на майка / бебе го е намерила. Kang-tae притиска надолу и нежно му казва, че не е една и съща пеперуда, че мутантната пеперуда всъщност е доста често срещана.
И все пак, казва Санг-тае, беше грубо някой да рисува върху стенописа си. - Точно така - казва Кан-тае. "Ще хвана този човек и ще ги науча." С това Канг-тае го съпричастни, напомняйки му, че обеща да бъде смел. Санг-тае казва, че му е все още трудно, но е сигурен, че може да преодолее страха си с помощта на Канг-тае.
След като остави Санг-тае в ръцете на майката на Джо-ри, Кан-тае се присъединява към директора Ох в кабинета си, за да могат да проверят кадри за наблюдение от снощи. Те намират момента, в който извършителят е рисувал ... и Медсестра Парк се обръща надясно към камерата и се усмихва.
Умът на Канг-Тае започва да се надбягва, спомняйки си взаимодействията си с Парка на медицинската сестра и поставя парчетата заедно. Кан-тае не може да повярва, че е била пред тях, дори да се сближи с брат му. Сега, когато знаят, директорът О планира да включи полицията и дава време на Канг-Тае да работи със семейството си.
Междувременно, в имението, Луна-млада трескаво претърсва старата суета на майка си, но брошката-пеперуда я няма.
Брошката е с Nurse Park (Ър, Хуей-джа), който е някъде, застанал до океана. Тя поглежда към небето и казва за себе си, че със сигурност е прекарала добре, мислейки си предишната вечер. Докато тя беше с До-Хван, той каза, че няма съжаление, което я намръщи.
