Седемнадесета глава

398 33 3
                                    

Това да имаш пълен с дрехи гардероб никога няма да ти помогне, защото никога няма какво да облечеш.

Събота след обед е и вървеше бурна подготовка за срещата ми с Дерек.

Последните два дни ги прекарахме почти изцяло заедно, защото му помагах с преговора по испански. Беше приятно да бъдем толкова време заедно – целувките бяха бонус. Нещата между нас вървяха нормално, като двойка, но пред родителите ни си бяхме „съседчетата" и по-добре – нашите не го харесваха, а техните мен прекалено много.

Снощи Дерек си тръгна към полунощ, след преговора отделихме време за нас и нямах търпение да излезем довечера. По-рано ми писа, че ще ме чака в 18ч. пред нас – имах около 2ч. да се оправя, а това за едно момиче бяха като 15мин.

Прехвърлях дрехите една по една, като оставих „фаворитите" на леглото – определено ми трябваше помощ, защото ако до 30мин. не реша с какво да се облека няма да имам време да си направя косата и грима.

Намерих телефонът ми под купчината с дрехи и набрах Мередит – след няколко сигнала свободно тя вдигна.

- Здравей Кейси! – поздрави бодро тя.

- Как си Мер, какво правиш?

- Чакам Кайл да дойде до нас. - чух шумкане от другата страна. – Момент... дойде, отивам да отворя.

Супер, сега нямаше да се излагам само пред нея, но и пред гаджето и.

- Здравей, бейб! – последва една звучна целувка, завъртях очи.

- С кого говориш?

Гласът на Кайл беше висок, това значи, че и той ме слуша.

- Кейси. – отговори Мередит.

Реших да поздравя. – Здравей, Кайл!

- Здрасти!

Чух отново някакво шумкане и започнах да се изнервям, бях на косъм да затворя.

- Какво има Кейси, нещо конкретно ли е?

Добро утро, Мередит!!!

- Ами да – чудя се с какво да се облека.

- Къде ще ходиш? – попита тя. – С Елиът ли?

Какъв Елиът? И той като Джеймс спря да ми говори вече...

- Ще ходя до центъра. – исках да си спестя подробностите.

- Какво го мислиш, сложи едни дънки и тениска.

- Няма да съм сама...

Lost in Spanish wordsWhere stories live. Discover now