Здравейте!
Знам, че ме нямаше дълго време, но имам много неща, над които съм се концентрирала и писането за съжаление беше останало на последно място.
Това е новата глава - знам, че е кратка и може би ще си кажете, че не си е заслужавало чакането, но каквото такова. Все пак се надявам да ви хареса.
Лично на мен ми се пътува много. :'( Fсобено в Лос Анджелис , както и на няколко места в Европа, но както знаем сега няма как да се случи такова нещо... Ще си останем с мечтите.
Споделете ми къде бихте отишли веднага, щом ситуацията се пооправи.
Оставете коментар с мнението ви относно главата и незабравяйте, че още малко и историята на Кейси и Дерек свършва. Мисля, че краят ще е глава номер 30.
Лека вечер и приятно четене!
- Cathy
***
На следващата сутрин ме събуди звукът на алармата – беше осем часът. В девет и трийсет трябваше да сме пред автошколата, когато щеше да се проведе изпитът ми.
Щом изключих дразнещата мелодия осъзнах къде се намирах и най-вече с кого. Обърнах се с лице към Дерек и го видях да спи в същото състояние, в което заспа снощи.
Беше ме прегърнал в гръб и притиснал глава в свивката на врата ми. Можех да умра точно тук, в ръцете му.
Снощи заспах изключително бързо, топлината, която излъчваше тялото му ме успокояваше – можех да заспивам и да се събуждам така всеки ден.
Спеше толкова спокойно, няколко кичура от косата му бяха паднали върху челото и ги помръднах леко с пръсти, действие, от което той се размърда и затегна хватката си около мен. Не след дълго отвори очи и сънената му усмивка се показа.
- Добро утро, Кейси! – поздрави и отново зарови глава във врата ми.
Гласът му беше ... толкова секси.
Да, чувала съм го да говори, когато сме пътували за училище, но това е съвсем друг левел. Можех да умра от кеф само докато ми казва "Добро утро!".
- Добро утро!
- Колко е часът? – промълви той.
- Минава осем, трябва да ставаме.
На мен изобщо не ми се мърдаше, но нямаше как – не можех да отменя изпита.
Дерек се отдръпна от мен и легна по гръб.
YOU ARE READING
Lost in Spanish words
Teen Fiction-Моля те, Кейси! Ти си единствения ми шанс... Мамка му.... ------------------- За Кейси последните два месеца от гимназията изглеждат да бъдат ужасно натоварени. Не стига, че все още не е написала есето си за колеж, не знае какво ще прави с живота ѝ...
