Седма глава

407 32 4
                                    

Изминалата нощ беше тежка за мен. Въртях се в леглото до полунощ и не издържах. Слязох в кухнята за да си направих чаша кафе и започнах с ученето – това беше единствения начин да се спася. Наваксах с няколко проекта и около 3 и половина сутринта реших, че вече се нуждаех от сън, защото не можех да си държа очите отворени.

С много мъка станах от  леглото, щом отидох в банята видях отражението си в огледалото – изглеждах ужасно. Очите ми бяха с големи тъмни кръгове под тях, а косата разхвърляна на всички посоки.

Чудно – няма що...

Наплисках се със студена вода за да се поосвежа, но не ми се получи много. Щом се вкарах що-годе в ред и се облякох с клин и овърсайз суитчър, вързах тъмната си коса на висока опашка и започнах да оправям леглото и чантата си за училище.

Отворих щорите за да влезе въздух, но там ми беше грешката.

Очите ми срещнаха тъмнокоското, който точно обличаше суитчъра си. За жалост ме забеляза преди да мога да се махна от полезрението му.

-        Хей, Кейси! – извика той.

С нежелание се обърнах. – Здравей!

-        Баща ми ще ни хвърли до училище преди работа, ще те чакаме отвън.

-        Благодаря, но имам да свърша нещо преди училище.

Изглеждаше леко изненадан, отново понечих да се отдалеча, но без успех.

-        Всичко наред ли е? – аз кимнах. – Не ми изглеждаш така.

Не ми се мислеше как изглеждах в момента в неговите очи.

-        Просто не съм се наспала – това е.

-        Добре, до после тогава.

-        До после.

С това излязох възможно най-бързо от стаята.

***

„Сърдиш ли ни се?" – Кайл.

Прочетох съобщението и върнах телефона обратно в чантата си. Нямах време да се занимавам с тях.

В обедната почивка отново бях в библиотеката, това беше единственото място, на което се чувствах спокойна и можех да се концентрирам.

Бях почти готова със задачите си, когато някой се присъедини към мен.

-        Здравей, Мади! – поздравих.

Lost in Spanish wordsWhere stories live. Discover now