Lost in Spanish words

Пета глава

Не си представях последната година от гимназията по този начин, особено тази вечер. Предполагаше се, че щях да се забавлявам на купона, а то какво излезе.

Да чакаш родителите ти да дойдат да те приберат от полицейския участък не е от най-хубавите преживявания, които човек може да има.

С Дерек вече бяхме час в ареста. Докато звъннат на родителите ни, трябваше да стоим в една от килиите в управлението. В нея имаше още две момчета освен нас, а това не беше приятно, защото бях с къса тъмносиня феерична рокля на цветя и бели сникърси. Усещах погледите им, които не бяха особено сдържани.

- Вземи. - обади се Дерек за първи път, откакто ни прибраха полицаите.

Съблякъл бе горнището си и ми го подаваше. Без да се противя го взех и го облякох - вече се чувствах малко по-сигурна.

-Какво ще правим?- попитах.

Дерек отскоро беше абсолютно трезвен и усещах, че не спираше да мисли.

-Чакаме да дойдат да ни измъкнат, надявам се да е скоро. - той си пое дълбоко въздух. -Това беше лоша идея, Кейси.

-На мен ли го казваш. - скрих лице в ръцете си.

Как може да ми хрумне да шофирам без книжка, та това беше незаконно. Нашите ще ме убият!

Всеки момент имах чувството, че ще се разплача - сълзите напираха в мен, но тогава усетих две ръце да обгръщат лицето ми.

-Хей, недей да плачеш... - започна Дерек. - Всичко е наред.

-И двамата сме тук, кое му е наред?

Той продължаваше да ме държи и усещах как главата ми започва да бучи.

-Ти го направи, за да не се нараня - не ми позволи да се кача в колата. Чуй ме Кейси. - гледаше ме право в очите. - Щом нашите дойдат, ще им кажа, че вината е изцяло моя.

Започнах да клатя глава. - Но това не е вярно!

-Вярно е. - прекъсна ме той. - Поемам цялата вина, а сега се успокой.

Дерек пусна лицето ми и усетих една празнина на мястото, на което досега ръцето му ме бяха обгърнали.

-Ей, вие гаджетата!

Изведнъж се появи един полицай от съседната стая. С Дерек се стъписахме.

-Родителите ви дойдоха, свободни сте.

-Хайде Кейси!

Дерек ме побутна да стана, като сложи ръка на кръста ми, докато излизахме от килията, но преди това не забрави да погледне "съквартирантите" ни лошо.