Lost in Spanish words

Трета глава

Връзвах си косата с ластик в цвета на гимназията, сложих си малко спирала и вече бях готова за поредния училищен ден. Щом слязох в кухнята видях, че родителите ми вече закусваха, дори баща ми беше готов да тръгва за работа.

- Добро утро! - поздравих ги като взех чашата си за кафе и започнах да правя латето, което си правих всеки ден за училище.

- Добро утро, Кейси! - поздрави мама. - Не закъсняваш ли днес?

- Не, ще ме закарат.

- Мога и аз, но трябва да побързаш. - обади се баща ми.

Аз поклатих глава. - Няма проблем, имам превоз.

- Меридит ли ще дойде?

Замълчах си, като отпих от вече готовото кафе.

Мама се обърна вече с лице към мен.

- Кейси?

- Дерек ще ме закара.

Тишина.

След това още тишина.

- Дерек от съседната къща, синът на Ел? - попита учудено.

Аз я погледнах странно. - Да, същия.

- Има ли нещо, което трябва да знаем за теб и това момче?

- Стига тате. - прекъснах го. - Нищо няма, просто ще ме закара.

- То и вчера само да те пита нещо беше.

Честно казано ми стана неудобно от всички тези въпроси и цялата почервенях.

- Хора, стига - нищо няма. Престанете.

Взех кифличка от масата, обух се, взех раницата си и тръгнах към входната врата.

- Аз излизам, пожелавам ви хубав ден.

Дано усетиха сърказма ми.

- Пази се! - чух мама да вика зад мен.

Докато стигна до къщата на Дерек вече бях закусила. Часът беше 7:25ч., а следа от него нямаше, а аз да не съм закъснявала.

Чух отваряне на входна врата и се обърнах, но не беше Дерек, а баща му. Когато ме видя се учуди, но след това се усмихна широко.

- Добро утро, Кейси! Какво те води насам.

- Добро утро, г-н Делгадо! Чакам...

Но преди да довърша, вратата се отвори още веднъж и сънения тъмнокоско се появи.

- ... Дерек.

Погледът на г-н Делгадо се местеше ту към мен, ту към сина му.

- Добре, аз тръгвам. Успешен ден в училище и на двама ви.