Lost in Spanish words

Край

Здравейте!

Правилно сте прочели, това е краят на историята...

Трябваше да са тридесет глави, но реших, че няма какво повече да се каже, затова спирам до тук.

Надявам се да ви хареса тази последна глава на Lost in Spanish words.

С много любов,

Cathy <3

***

В деня преди дипломирането отидох да изпразня шкафчето си в училище.

В момента, в който го отворих за последно разбрах, че ще бъде емоционално.

Първо изкарах всичките си останали учебници, слагайки ги в раницата си, а след това се загледах в снимките закачени на малката врата. Бяха три – първата беше на мен и Мередит в първия ден от започване на гимназията. Втората беше от състезание по литература – аз, Елиът Кросби, Джак Съливан и Блейк Райли заедно с г-н Монгомъри, на което победихме всички училища в щата. На последната беше отборът по лека атлетика – всички момичета и треньор Оукли, усмихнати до уши. Всичко щеше да ми липсва тук, дори ако щеш и пътуването с автобуса.

Прибирайки всичко в раницата си и готова вече да затворя вратата, позната фигура се облегна на стената и го направи вместо мен.

- Какво искате от мен, г-н Делгадо? – усмихнах се леко като вдигнах вежди.

- Пресъздавам деня, в който те потърсих за помощ.

- Какво ще ми кажеш тогава днес?

Дерек беше нарамил раницата си и се усмихваше сладко.

- Взех си испанския, chica.

Усмихнах се самодоволно и подминах коментара му – аз не съм chica.

- Браво на теб и това се случи благодарение на?

- На теб естествено. – той посочи с глава шкафчето ми. – Готова ли си?

Аз кимнах и той хвана ръката ми, насочвайки ни към изхода.

- Да вървим тогава.

Излизайки от сградата на училището се насочихме към скамейките на футболния терен, щом се настанихме Дерек проговори.

- Нищо не каза след последната бележка.

Поех си дълбоко въздух.

Така е – не бях казала абсолютно нищо на Делгадо след последното му обяснение в любов, не знаех какво да кажа.