Lost in Spanish words

Двадесет и първа глава

Здравейте!

По-малко от седмица и пускам новия ъпдейт!

Надявам се главата да ви хареса, скоро ще се случват интересни неща. Очаквам коментарите ви и мнението за историят като цяло, наистина е важно за мен.

Умишлено не конкретизирам ден, в който качвам, защото изобщо не съм добра с графиците, но се надявам до края на седмицата да има още една глава.

Подготвям писателски инстаграм акаунт, който съвсем скоро ще го кача и тук, за да можете да ме последвате. Там ще качвам предимно цитати от историята и sneak peek-ове.

Скоро очаквайте и нова история на хоризонта.

Лека вечер и приятно четене!

- Cathy

***

Ел Делгадо: Мила, ще можеш ли да помогнеш за партито довечера, като направиш торта за чичо ти Карлос?

Кейси: Разбира се лельо Ел. За теб винаги!

Ел Делгадо: Благодаря ти миличка, направи я каквато искаш. Ще оставя продуктите у вас, за да ти е по-удобно да готвиш. До довечера!

Кейси: До довечера!

По-рано днес леля Ел ми беше писала с молба. Днес бе рождения ден на бащата на Дерек и бяхме поканени на парти у тях. Щеше да е скромно тържество – само ние и братът на чичо Карлос със семейството му.

Ел Делгадо знаеше колко много обичам сладкарството и това да правя торти, за това и се обърна към мен за тази отговорна задача. По принцип обичах най-много да пека бисквити, но и тортите ми бяха страст.

Щом се прибрах забелязах голямата чанта с продукти на плота в кухнята, също и бележка до нея.

„Кейси, в центъра съм да търся подарък за Карлос, ще се върна по-късно." – Мама

Оставих бележката и се насочих към стаята ми за да се преоблека и да се захвана за работа. След като го направих се върнах в кухнята и започнах да изкарвам продуктите на плота. Какво ли да направя?

Първо започнах със сместа за блатовете, за да може да се изпекат и изстинат – готови за крема.

Докато изсипвах сместа във формите за печене, телефонът ми започна да звъни не далеч от мен, взех го и включих високоговорителя.

- Здравей, любима моя! – поздравих бодро.

- Кейси, добре ли си?