Втора глава

482 34 3
                                    

Обичах да тичам, караше ме да се чувствам свободна. Сякаш съм птица, която се рее в необятния небосклон. Леката атлетика е с мен от както се помня, но не професионално, а по-скоро за спокойствието, което ми носи. Не веднъж треньорът ми е искал да ме насочи към спортни университети, но аз отказвах всеки път, това не беше за мен.

Но какво ли всъщност беше, така и не знам какво искам да правя с живота си, а всъщност не остана време. След месец трябва да пратя есето си за колежа, а още не съм го написала дори. Имам толкова неща на главата си, че няма на къде повече или поне така си мислех.

- Как е кракът, Кейси? Още ли те боли?

Г-н Оукли ме попита сядайки до мен на една от скамейките. Разтривах крака си след тренировка за да може болката да поотмине.

- Все още е така тренер, явно просто иска да ме помъчи още малко.

- Вземи си седмица почивка и прави повече масажи, ако има нещо ми се обади.

Кимнах и станах от мястото си. - До другата седмица.

- Оправяй се бързо.

С лек дискомфорт се насочих към шкафчето ми за да взема учебниците, които ще ми трябват за идващите тестове другата седмица. Училището беше празно, все пак беше почти 4 след обед, единствените, които бяхме тук са спортистите и учещите в библиотеката.

Една седмица без да тичам, ще бъде доста трудно, но все някак ще се справя поне ще се концентрирам върху училището до колкото е възможно.

Докато прибирах нещата си в раницата бях толкова вглабена в мислите си, че не усетих нечие присъствие до момента, в който не се дръпнах точно преди да ме зашлеви затварянето на шкафчето ми.

- Кейси, трябва да ми помогнеш.

Уоу уоу уоу, чакай малко?

Пред мен стоеше не кой да е, а момчето, което до снощи ми говореше, че го зяпам, а днес той ме следи. Беше облечен в тъмно червен суитчър на гимназията и черно анцугово долнище. Косата му беше влажна, което значеше, че си е взимал душ до преди малко.

- Здравей и на теб. Какво искаш, Дерек?

- Трябва да мина изпита по испански, иначе няма да завърша.

- А мен ме интересува, защото? - погледнах неразбиращо и скръстих ръце пред гърдите си.

Lost in Spanish wordsWhere stories live. Discover now