Lost in Spanish words

Двадесет и седма глава

Колкото повече отива към края, толкова по-мило ми става... <3

Приятно четене!

- Cathy

***

г.т. на Дерек

След като се прибрах от бала не можах да заспя, едва на зазоряване мигнах и то не за дълго и това беше, повече не можех. Всички чувства изпитани снощи ме довършиха.

Казах на Кейси, че я обичам...

Още от дете Кейси беше по-различна от останалите хлапета в квартала. Харесваше да измисля всякакви игри, създадени от въображението и. Казваше си всичко, което мисли и не оставаше длъжна никому – точно това харесвах най-много в нея – беше искрена и истинска.

Кейси беше първата ми любов...

Бях малко хлапе, тотално хлътнало по съседското момиче, което можеше собственоръчно да му срита задника. Тя още си е такава и не искам, и да се променя. Можеше с един поглед да ме накара да съжалявам за всичко, което съм казал или направил.

След време си казах, че искам да я целуна, толкова много исках, но така и не се осмелих, защото ме беше страх, че ще ми счупи носа и след това няма на ми проговори повече. Така и не го направих...

Малко по-късно влязохме в пубертета и малко или много започнахме да се променяме. Чувствата ми към нея отново се засилиха, но пак – пустият ми страх не ми позволи да направя каквото и да е било, затова реших да я забравя. Фактът, че след време осъзнах, че и тя ме харесва ме уплаши още повече, защото силните чувства, които започвах да изпитвам към нея бяха повече от харесване – аз се влюбвах в нея. И естествено като най-големия глупак направих така тя да ме зачеркне тотално от живота си и започнах да излизам с други момичета за да мога да я забравя. В началото не се получаваше, но малко по малко започвах да не мисля постоянно за нея, държанието ми се промени на тотален douche за да може да спре да си пада по мен и така и стана рано или късно.

Когато ми трябваше помощ по испански веднага първото име, което ми изскочи бе нейното. Знаех, че беше грешка да се обърна към нея, но явно си повярвах много, щом реших, че чувства няма и нямаше от какво да се притеснявам.

Да, ама не?

След може би случката с прибирането ни в ареста вече бях до уши влюбен в нея и се чудих с какво ли не да отклоня вниманието си, затова и започнах да се занимавам с Линда. След като се целунахме за първи път бях като омагьосан, не знаех къде се намирам, да не говорим и за моментите ни на езерото и когато бях ме на косъм от това да правим секс. И кой провали всичко – аз!