Lost in Spanish words

Двадесет и четвърта глава

Здравейте, сладури!

След има няма седмица съм тук отново и ако не фалирам емоционално може в неделя да имате късмет и да публикувам още една глава. :D

Днес ми хрумна друга идея, май няма да се разделяме толкова бързо с Кейси и Дерек. Ще има още две истории за тях. Уей!!! Напишете в коментарите дали ви се чете още за тях.

Спирам да бърборя и ви пожелавам приятно четене!

- Cathy

***

Прибрахме се от Лос Анджелис около полунощ и веднага си легнах, защото бях страшно уморена. На сутринта ми трябваше обилна доза кафе за да се събудя и се радвах, че майка ми щеше да ме закара на училище. По пътя не спря да ме разпитва за неочакваното ми пътешествие, леко ми измрънка за Дерек, но нормално. Него пък не го бях виждала от снощи, преди малко обаче мина покрай мен и повдигна вежди в знак на поздрав, аз направих същото.

Не бях гладна по време на обяда и затова реших да уча в библиотеката и точно там ми беше грешката.

Вече се бях върнала за да оставя учебниците си обратно в шкафчето, когато за мой лош късмет към мен се присъедини компания.

- Какво искаш отново, Линда? – завъртях очи и се облегнах на вече затворения си шкаф. – Не ти ли омръзна да се разкарваш всеки ден до тук?

Тя скръсти ръце пред гърдите си.

- А на теб не ти ли омръзна да се занимаваш с гаджето ми?

- Не се занимавам с гаджето ти, осъзнай се!

Опитах се да я подмина, но тя ме спря.

- Виждам погледа ти, Глазгоу... и няма да ти позволя да ми го отнемеш.

Тази в час ли е, ядосах се.

- Я се разкарай!

- Какво, заболя, нали? Толкова си жалка, Кейси – да знаеш, че той никога няма да е с теб и да продължаваш да тичаш след него като малко изгубено кученце, което всеки път го изритват.

Каза всичко толкова спокойно, като накрая добави фалшив плач.

Думите и ме удариха дълбоко, дори нямаше как да отговоря. Падна ми пердето и направих нещо немислимо – ударих я.

Беше шокирана, аз също.

- Ах ти, кучко...

В следващия момент тя посегна и преди да успея да я спра ми зашлеви плесница.