Lost in Spanish words

Осма глава

Здравейте!

Реших да пиша бележките си над главите, вместо под тях.

Надявам се да ви хареса новият ъпдейт, има нещо, което според мен сте чакали доста, а именно малко близост между Кейси и Дерек.

Скоро не обещавам да има нова глава, защото имам доста задължения, но ще се постарая.

Ще се радвам да чуя, как смятате, че ще се развие историята за напред. Не забравяйте да изразите и мнението си за главата и дали ви харесва.

Поздрави!

- Cathy

*************************

- Има ли някакъв проблем?

- Не, какво да има? - отново тишина.

- Кейси, какво по дяволите ти става?!? - извика Дерек и отби колата в страни от пътя.

В понеделник наказанието му беше приключило предсрочно и вече разполагаше с кола. Пътувахме за училище както обикновено, но имаше и някои разлики. Да, носих му кафе, но щом попита какво ще слушаме днес, отговорът ми беше едно просто „Нищо".

Стояхме мълчаливо така, както той обича, а аз избягвах всичко свързано с обикновените ни разговори.

- Какво да ми става? Тръгвай, защото ще закъснеем.

- Мислиш ли, че ми пука?!? - повиши тон отново. - Избягваш ме, мълчиш, няма музика-определено има нещо.

Опитвах се да си предам вид на непукист.

- Не само на теб ти е криво сутрин, Делгадо - аз не мога ли да съм кисела?

- Не е типично за теб. Чакай малко... - той ме погледна зорко. - Заради домашната ли е всичко това?

- За какво говориш?

„Дано не ми личи! Дано не ми личи!"

- Даа, затова е. - той се изсмя горчиво. - Трябваше да се досетя...

Надявах се да не се изчервявам като глупачко точно сега.

- Кейси. - гледаше ме в очите. - Аз не си падам по теб.

Трябваха ми няколко секунди за да осъзная думите му. Бих искала да кажа, че ми олекна, но заболя доста. Но все пак аз събрах малкото си останала гордост и отворих уста.

- Знам, просто... Имах чувството, че ми изпращаш смесени сигнали - това е. - смотолевих.