Invisible

CHAPTER 2 "Самочувствие под нулата"

- Чакай. - извика момичето и привлече вниманието на чернокосия, той извърна глава и погледна към Адриана. Тя бавно стигна до мотора на момчето и погледна към ръката му която държеше дантелата. - Аз.. искам да ми върнеш панделката, моля те. - помоли се момичето и погледна към краката си. Зейн се засмя шумно и слезе от мотора и погледна към Адриана която отстъпваше с всяка крачка назад, докато не се спъна и не падна. Усмивката на Зейн стана по-голяма. Той се наведе бавно към нея и я погледна.

- Помниш ли миналата година как падна? А? Разбира се, че ще го помниш. Беше ужасен момент за теб. А за мен беше уникален. Цялата кална и мокра. - Момичето погледна към тялото си и разбра,че този момент се повтаря. Отново беше кална и мокра. Зейн се засмя и се върна на мотора му. Чу се запалването на мотора и след миг вече го нямаше. Адриана бавно се надигна от земята и се обърна към къщата й. Бавно отиде пред входната врата и затърси ключовете из чантата й. Очите й шареха около милионите хартийки,тетрадки и учебници,докато не зърна металното нещо. Взе ключовете и пъхна ключа в ключалката,след ми се сладкия звук на отключена врата. Тя влезе бързо и затвори вратата след себе си. Събу черните кецове и пусна чантата й до тях. Влезе бавно в дневната на къщата и погледна към дивана. Усмихна се и бавно легна на него, след което пусна телевизора.

Гледната точка на Адриана.

Бавно взех тетрадката на Зейн и я погледнах. Беше обикновена ученическа тетрадка. Разлистих няколко листа и намерих следващата свободна страница и отново започнах да пиша домашното му. Взех учебника отново погледнах тетрадката. Сетих се. Повечето ученици пишат на задните страници. Защо той да е изключение?
Отворих накрая на тетрадката и имаше нещо като диалог между Зейн и някой от неговите приятели.

- "Джон, искаш ли сделка?"

- " Каква? "

- " Знаеш, Адриана - задръстената. Ще можеш ли да я изчу*аш "

- " Разбира се, но защо да го правя? "

- " Ще ти дам колата ми "

- " Става "

Затворих бързо тетрадката и я оставих на дивана до мен. Да преспи с мен? Той толкова ли е глупав... аз никога не бих го направила!.. Една гореща сълза се спусна по бузата ми и се изгуби някъде. След нея се появиха други сълзи който бяха по горещи и по- тежки за мен..