Invisible

CHAPTER 16 "Сънищата са моята реалност"

-Не, не спри. - изпищях когато Зейн не спираше да ме гъделичка. Отново бяхме в неговия апартамент. От няколко дена,прекарвахме всяка една секунда заедно,той се бе променил коренно. Не бяхме виждали Пери от студиото за татуировки. Зейн постоянно правеше всичко,за да забравим за нея. Не говореше за нея и аз не го правех.

-    Кажи,че съм перфектен и ще спра. - засмя се той. Продължих да се опитвам да избягам от него,но беше невъзможно.

-    Добре,добре. Перфектен си. Сега,моля те спри..- изпищях и той стана от мен. Отпуснах тялото си след като спрях да се смея. Най-накрая свобода. Добре,че се махна. Беше ужасен. Той ми подаде ръка и аз станах. Не мога да повярвам,че Зейн се бе променил толкова много. Не ругаеше,беше щастлив и усмихнат,всеки ден. Точно такъв исках да го виждам,щастлив. Увих ръцете си около врата му и го прегърнах силно,страхувах се да не го изгубя. Знаех,че скоро щеше да си отиде,исках да изживея най-прекрасната седмица с него. Той постави ръцете си на гърба ми и ме придърпа по-близо до себе си. С всеки изминал ден се влюбвах в него повече и повече.

-     Обичам те. - прошепнах тихо,не исках той да ме чуе. Никога не сме си казвали "обичам те" никой не можеше да направи първата крачка. Всеки се страхуваше да каже това изречение. Толкова ли е трудно? Толкова ли е болезнено?

-    И аз. - изведнъж каза той. Отдалечих се от него.

-    Обичам те,Пери. - каза още веднъж. Разширих очи когато чух името й. Той отвори очи и ме погледна.

ПЛЯС.

Ударих го с цялата сила която имах. Не можех да повярвам,той ме нарече Пери,помисли ме за нея. Да знам,че я обича,но това беше ужасно. Сърцето ми спря да бие. Не можех да го приема.

-    Не,Ади аз..

-    Остави. Помечтах си достатъчно,минаха няколко дена,изтърпя ме,но трябва да се върнеш при нея.. - казах и наведох глава. Той се приближи и повдигна леко главата ми нагоре. Очите му блестяха,бяха много красиви..

-    Не,не е дошъл момента. Сега трябва да съм тук с теб,Адриана. - каза и бавно започна да се приближава. Знаех си,че ще направи глупост,глупост която ще ме разтопи за секунди. Той постави устните си върху моите,целуна ме. Целуна ме нежно както никога до сега. Беше нежен,прекрасен. Мечтата ми. Мечтата от моят детски свят. Принцът на белия кон. Дали той ще бъде моя принц,само за седмица?