Invisible

CHAPTER 12 "Смомни си какво направи преди една седмица, Малик"

-Валиха. Тя иска да се разходи из Лондон. Аз не мога да я развеждам днес,защото имам работа. Затова ще я разведеш ти. - каза Зейн и погледна към мен.

- А какво печеля аз?! Не искам цял ден да съм със сестра ти,защото ти имаш работа! - изсъсках му. Зейн се усмихна и се приближи до мен. Бяхме на няколко милиметра. Толкова близо,но и толкова далече. Той приближи до ухото ми и леко се изсмя. Смеха му беше божествен.

- Мен. - прошепна и захапа меката част на ухото ми. Изстенах от наслада. Но нямаше да се предам толкова лесно. Бутнах тялото на Зейн и той се удари в отсрещната стена. Приближих се до него и го погледнах.

- Аз вече те имам. - прошепнах и целунах бавно устните му. Отделих се от него и го погледнах. Той започна да казва нещо,но не го изслушах. Отидох до Валиха и я погледнах. Тя седеше спокойно на дивана и гледаше телевизия.

- Е,хайде да излизаме. - казах с усмивка и накарах чернокосото момиче да се обърне. Тя се усмихна и стана бързо от дивана. Тръгнах напред,но се спрях. Обърнах се към Валиха и след това влязох до кухнята,където беше коженото яке на Зейн.

- Зейн! - извиках и зачаках той да се появи.

- Какво,сега? - попита и разроши косата си. Добре,определено Зейн беше бавно развиващо се същество.

- Пари! - казах и кимнах към якето му. Той изпуфтя и извади няколко стотачки. Подаде ми ги и отново изчезна нанякъде. Усмихнах се на себе си.

- Да отидем в Мола. - казах на Валиха и отворих вратата,тя се усмихна и кимна. Тръгнахме пеша,защото мола беше наблизо. Нямаше смисъл да сме с такси. Не говорихме. Не познавах това момиче. Личеше си,че не говори много. Беше като мен. Срамежлива. Но щях да я опозная. Имах една седмица за това.

Два часа по-късно.

- Сериозно?! - попитах изненадана момичето, тя кимна. Не мога да повярвам,че Зейн е бил такъв идиот. Преди. Загледах се напред. Вече се прибирахме от мола. Валиха си беше харесала ужасно много неща. Купихме си много блузи и други. Тя беше страхотен човек. Не мога да повярвам,че е сестра на Зейн. По характер не си приличаха. Тя беше страхотна. Мила,добра,красива. Всичко. А Зейн беше... груб,секси,красив.

- Хей! Виж Зейн!- изведнъж извика Валиха. Вдигнах главата си. Не мога да повярвам на очите си. Зейн стоеше пред нас,е не точно пред нас,стоеше и миеше мотора си. Беше съблякъл блузата си беше само по дънки. В устата му имаше цигара. Беше толкова красив.

- Влизай,аз ей сега идвам. - казах и подадох пликовете на Валиха,тя кимна и влезе в къщата. Приближих се бавно към Зейн и го огледах от главата до петите. Беше наистина красив. Седнах на Земята и продължавах да го гледам. Той вдигна глава и ме погледна, усмихна се и приближи глава си до моята. Взех цигара от устните му и я сложих настрани. Той се засмя и продължи да чисти мотора.

- Да помогна? - попитах и кимнах към черното нещо. Зейн вдигна глава и кимна положително. Станах от мястото си и вързах косата  си на една опашка. Отидох от страната на Зейн и клекнах до него. Той ми подаде една гъба и ми показа къде да почистя. Започнах да върша това което ми беше казал. Беше много тихо,никой не говореше. Всеки се страхуваше да проговори пръв.

- Какво искаше да кажеш с това,че съм твой? - попита той погледна към мен. Спрях всичките си действия и погледнах към него.

- А не е ли така? Аз не съм ли твоя?! Не ме ли чука преди няколко дена?! А,Зейн?! Не е ли така? - попитах и отново се обърнах към мотора.

- Така е,но ти се промени, станала си по.. - не успя да довърши просто спря. Извърнах глава към него и го погледнах. Той се приближи до мен и хванах с ръка тялото ми. - По-секси. - прошепна и ме погледна. Очите му бяха станали черни.

- Искам те. - прошепнах и погледнах към тялото му. Беше мокро. Имаше следи от вода. Докоснах нежно корема му и той потрепери. Засмях се и вдигнах главата си към него.

- Довечера ще ме имаш - прошепна той и се отдели от мен.