Invisible

CHAPTER 10 "Това са прекалено силни думи за един слаб човек"

-Аз ти въздействам? - казах и наруших гробната тишина в стаята. Беше толкова тихо. Нямаше ги препускащите коли отвън. Различните звуци от апаратите до мен. Тежкото ми дишане също бе изчезнало. Не се чуваше нищо. Зейн вдигна главата си и ме погледна. Очите му бяха спокойни,нещо което за първи път го виждам. Те винаги бяха черни или пък кафяви. Сега бяха просто очи. Той стана от стола на който седеше и се приближи към болничното легло на което лежах. Седна в края и погледна към мен.

- Да. Въздействаш ми. Странно е. Само Пери го правеше,тя бе единствената която можеше да ме накара да бъда добър. Караше ме да полудявам ако я видя с друг. Ако някой я беше ударил и обидил просто го убивах. За нея правех всичко. А сега ти се появи. Промени ме малко. Никой не го правеше,дори не се опитваше. Ти се страхуваш от мен. Виждам го. Страхуваш се от това дали ще те нараня. Дали ще те използвам само за едно нещо - секс. Но не е така. Ти правиш нещо с мен. Нещо което не мога да обясня. Когато разбрах,че онзи те е ударил,просто откачих. Не искам никой да те доближава,не искам да те нараняват. Не искам. - каза той и погледна в ръцете си. Това Зейн ли го каза? Той,той туко що да не ми каза,че до някаква степен ме харесва.Това не може да се случва. Няма как да се случи. Той,той винаги е ужасен с мен.

Надигнах се от възглавницата и се приближих бързо до него. Сложих ръцете си на лицето му и го погледнах. Беше толкова красив, и нежен. Никога преди не е бил така, не е изглеждал така. Не беше в тази светлина. Бързо впих устните си в неговите. Желаех го повече от всичко. Исках го точно сега. След всичко което ми каза. Не мога да го подмина. Той е перфектния лош избор. Зейн вкара езика си в устата ми разрушавайки я. Не можех. Искам го. Тук и сега. Не ме интересува,че цялото ми тяло беше в рани и ме болеше. Хванах яката на якето му и го дръпнах към мен. Бавно отпуснах тялото си на тясното легло. Той застана над мен и продължи да ме целува. Зарових ръцете си в косите му. Зейн се отдели от мен за секунда и ме погледна. Не исках да го слушам точно сега. Отново впих устните си в неговите. Преместих ръцете си на якето му и го съблякох и го хвърлих на земята.

- Ади, не! - каза той и се отдели от мен. Погледнах го въпросително. - В болницата сме. А и може да те нараня. Аз не съм нежен. Знаеш го. - каза той и стана от леглото. Намръщих се когато той стана от леглото. Но беше прав. Цялото ми тяло беше ужасно. Аз бях ужасна в момента. Не мога да съм с него сега.