Invisible

CHAPTER 9 "И изведнъж той се застъпва за теб като в някоя приказка"

 -Зейн! - извиках и с бавни крачки тръгнах към чернокосото момче,което си говореше с някакво момче. Пристъпих към тях и погледнах към Зейн,той дори не ме забелязваше. Сякаш не бях там. Не стоях на сантиметри от него. Сякаш бях някакъв дух,който знаеш,че е тук,но се преструваш,че просто не съществува. Точно това правеше той сега. Преструваше се,че аз не съм тук. Че просто съм изтрита от лицето на земята.

Огледах се наоколо и видях момчето от преди малко. Как се казваше? Хлари? Хари? Да така беше. Отделих се от Зейн и с бавни крачки се приближих към къдравото момче! Сега какво? Просто ще отида при него и ще го свалям! Толкова съм глупава! Обърнах се и закрачих отново към Зейн. Но съм толкова глупава и непохватна,че разлях колата си върху едно момче. Течността бе по цялата му тениска. Ужас! И беше бяла! Бързо погледнах към ядосаното момче пред мен. Той ме изгледа ядосано и започна да чисти блузата си.

- Съжалявам,наистина. Аз не исках..- бях прекъсната от силния шамар на момчето. Бузата ми почервеня. Болката беше уникално силна. Цялото ми тяло трепереше. Ръцете ми бяха почервенели. Очите ми бяха насълзени. Защо по дяволите ме удари? Питах се наум. Той сигурно не е добре. Извърнах глава към него и просто го погледнах. Имаше черни очи. Които можеха да уплашат всеки. Приближих се към Зейн и го дръпнах за якето. Той извърна глава към мен,без никакво изражение,но когато ме видя,уплаха се изписа на лицето му. Той хвана ръката ми и ме дръпна настрани. Огледа ме от глава до пети и погали нежно бузата ми. Дори този нежен допир ме караше да треперя от болка.

- Какво е станало? - попита той и отново ме погледна в  очите. Сега да му кажа ли? И той ли ще ме удари. И той ли ще ме наругае? Но трябва да рискувам,нямам друг избор.

- E-едно момче,той..той удари ме,защото без да искам излях колата си върху него. - казах бавно и погледнах в краката си. Зейн изпуфтя и прокара пръсти през косата си. Огледа се и сложи ръка на рамото ми.

- Кои беше?- прошепна той в ухото ми. Изтрих сълзите си и погледнах към тълпата с момчета. Огледах всички и накрая го намерих. Обърнах се към Зейн и му го посочих. Той погледна в посоката в която му казах и тръгна с бързи крачки натам. Стоях и не мърдах Не дишах. Не можех да мръдна нито една клетка от тялото ми. Просто стоях мирно. Гледката пред мен бе ужасяваща. Зейн удари още веднъж чернокожия и тръгна към мен. Хвана грубо ръката ми и ме поведе напред. Какво стана туко що? Зейн..Зейн удари онова момче? Заради мен? Заради мен? Това не е възможно,той винаги груб и никога не му е пукало за мен. Това е някакъв сън. Събуди се. Отвори очи. Излез от този сън.