Invisible

CHAPTER 14 "Неочакван гост в студиото за татуировки"

Всичко това,което той каза. Беше толкова красиво. Наистина красиво. Описваше всяка една част от нея. Той наистина е обичал Пери и винаги ще обича,повече от всичко. Никога нямаше да съм нея,никога той няма да говори така за мен,както той говори за нея.

- Искаш ли да излезем ? - попита той и вдигна глава. Усмихнах се леко и кимнах,имах нужда от въздух. Чувствах се като затворена между тези четири стени. Задушавах се. Думите му ме нараняваха,но и се радвам,че поне успя да ми го каже. Станах бързо и облякох якето ми,Зейн направи същото и мина пред мен. Сега беше студен,личеше си. По държанието му. По походката. Всичко. Отвори вратата и излязохме. Предстоеше една много интересна вечер. Къде ще отидем? Къде ще ме заведе. "Не очаквай някоя романтична вечеря,Адриана." изсъска второто ми аз и ме срита здраво отзад. Понякога това мое малко,невинно аз,ставаше ужасно грубо. Но винаги беше право,винаги.И този път няма да е изключение.

- Къде,по дяволите сме? - попитах и слязох от мотора. Червени,сини и жълти светлини осветяваха мястото. Имаше десетина мотора,които се движеха наоколо. Беше претъпкано и задушно. Музиката огласяваше всичко. Виковете на пияните ме караха да потреперя. Спиращите се мотори ме стряскаха.

- Гонките. Ще се състезаваме. - бавно извърнах глава и го погледнах невярващо. Той да не каза ние,аз няма да се състезавам заедно с него. Няма начин,тотално се сбогувам с живота ми,ако го направя. Зейн хвана грубо ръката ми и ни поведе из тълпата. "Казах ти,казах ти,че няма да е романтично" извика второто ми аз и ме удари силно.Болката беше ужасяваща. Прекърши ме. И какво като не е романтично. Все пак това сме ние,романтиката винаги е липсвала. Винаги. И никога няма да я има. Зейн не е романтично момче,той е груб. Винаги решава,че трябва да има нещо и го има по грубия начин. Прави всичко възможно за да го има. И накрая,просто го получава.

- Коя е тази? - чух познат глас,тежък и мъжки глас. Извърнах глава в посока на гласа и го видях. Къдрици,които стърчаха наляво и надясно. Усмивка която никой не можеше да разбие. Трапчинки,сладки. Очи зелени като диамант. Цялото му тяло беше покрито с татуировки. Личаха си и мускулите по ръцете му. - Аз съм Хари. - каза и ми намигна. Извъртях очи. Сваляч,обикновен сваляч.

- Тя е с мен,Стайслс. Намери си друга. - каза Зейн и прегърна момчето. Усмихнах се леко. Той ме защити. "Разбира се,че ще те защити,ти си му играчка" Отново онова глупаво второ аз. Иска ми се да го завържа,да запуша устата му и да го наритам здраво. Писна ми от него. Зейн ме повлече напред към мотора му. Пусна ръката ми и се качи върху него. Погледна ме и след това кимна към мястото зад него.