Invisible

EPILOGUE "Снимките са просто спомен от едно тъжно минало"

Психиатирчна клиника в Лондон.

-Адриана Бляк – каза момчето,жената погледна към него,а след това към компютъра. Стана от кожения стол и каза на момчето да я последва. Стените в коридора бяха в мръсно бяло. Подът също. Нямаше почти никого. Стаи с различни табелки бяха наоколо. Беше ужасно. Мрачно. Жената отвори една врата и покани момчето вътре. Той влезе и затвори вратата и погледна напред. Момиче с дълги кафяви коси стоеше в ъгъла на стаята. Той се приближи до нея и я погледна. Беше облечена с дълга бяла рокля. Косите й бяха заплетени. Ръцете й бяха изподрани. Изглеждаше ужасно.

-Ади. – каза той. Тя не направи нищо. Стоеше свита в ъгъла. – Аз съм,Хари. – каза отново той. Тя бавно повдигна главата си и погледна момчето което стоеше до нея. Уви бързо ръцете си около врата му и го прегърна. Сълзите й отново започнаха да капят.

-Отиде си,Хари. Той си тръгна. – момчето преглътна шумно и започна да гали косата й. Адриана Бляк бе тук от две седмици. Бе открита от най-добрия й приятел- Хари Стайлс. Той я намерил в къщата й. Бе направила опит за самоубийство. Момче на име Зейн Малик,бе съсипал живота на Адриана. Тя бе съсипана,защото той я изостави. Отиде си. Момичето е много зле. Докторите казват,че това е повече от разбито сърце,много повече.

-Искам да го видя. – каза тя и се отдели от момчето. Той кимна и се отдели от нея, бръкна в джоба на якето си и извади една снимка. Огледа я и след това я подаде на момичето. Тя плахо взе снимката и я погледна. Това беше той. Зейн. Любовта на живота й. Тя го обичаше повече от всичко и всеки. Тя прегърна снимката и затвори очите си. В съзнанието й нахлуха всички мигове с него. От най-лошите до най-хубавите.

-Виждал ли си го? – попита момичето и стана от земята приближи се до шкафчето и взе тиксото отряза малко от него и още веднъж погледна снимката. Качи се върху леглото и залепи снимката. Всъщност целия таван бе в негови снимки. Тя бе вманиачена в това момче. Обичаше го страшно много. Слезе от леглото и погледна къдроското.

-Не. Той замина.

-Къде?

-Не знам,не каза. Просто взе Пери и си тръгна. – каза тихо той. Тя се засмя леко и вдигна главата си нагоре и погледна към всичките му снимки. Бяха толкова много. Всяка едно по-красива от другата.

-Майка ти е тук. – каза момчето. Адриана веднага обърна глава и погледна към него. Той отвори вратата и вътре влезе жена. Тя имаше дълга,права коса. Очите й не се виждаха от черните очила с който беше. Бе облечена с черна рокля и палто. И черни обувки на висок ток. Адриана,не бе виждала майка си от 5 годишна,винаги е живяла с баща си. Не си спомняше нищо за майка й. Единственото нещо което й бе останало от нея бе един образ на жена която си тръгва.

-Мамо. – прошепна Адриана.