Invisible

CHAPTER 17 "Палачинки и бира за закуска, най-добрата комбинация"

 Унижаваш ме,мачкаш ме,караш ме да се чувствам като най-нишото същество на земята,а сега ми казваш,че ме обичаш? Това не е обич. – казах и бутнах тялото му настрани. Знаех,че думите му не са истински.

- Защо,по дяволите,не ми вярваш? – попита той и ме обърна към него. Погледнах в очите му,бяха потъмнели. Бяха различни.

- Защото знам кой си. Отивай си Зейн,сестра ти е сама,аз ще остана тук,ти си тръгвай. – казах и отворих вратата. Той издиша шумно и излезе затваряйки след себе си. Свалих кърпата и се огледах за дрехите ми. Облякох се набързо и излязох от стаята. Затворих вратата влязох в някаква стая,би трябвало да е кухнята. Вътре ухаеше вкусно. На палачинки. Седнах на един от столовете до барплота и се загледах в къдравото момче пред мен което си тананикаше и “танцуваше”. Засмях се леко и той се обърна.

- Добро Утро. – взе една бяла чиния и сложи една палачинка. Взех чинията от ръцете му и я оставих на масата.

- В шкафа има шоколад. – посочи един шкаф. Приближих се до него и го отворих. Пред мен се откри голям буркан на етикета пишеше “Nutella” взех го бързо и затворих шкафа. Приближих се до хладилника и го отворих,нямаше много. Няколко яйца,шунка,бира,кола и портокалов сок. Грабнах сока и затворих.

- Трябва да напазаруваш – казах и минах покрай него.

- Добре,мамо! – каза с бебешки глас,засмях се и намазах палачинката с шоколад,не щадих много шоколада и сложих доста. Меко казано обожавах шоколад. Кой не го обожавал?

- На колко си? – попита той. Всъщност аз не знаех нищо за него. Единственото което знаех,че се казва Хари и че е приятел на Зейн,а сега стоях в апартамента му и закусвах.

- 18. Ти? – продължих с разговора. Довърших палачинката,беше прекалено кратка любовта ни,но какво да се прави.

- Още? – попита той и  повдигна едната си вежда. Засмях се,беше смешен. Кимнах положително и подадох чинията. Той я взе и сложи палачинката. Ухаеше много вкусно.

- От колко време се познавате със Зейн? – той игнорира въпроса ми за годините. “Колко грубо” извика второто ми аз,засмях се вътрешно.

- мм..от две години сме в един клас,но никога не съм разговаряла с него до сега. – казах и вдигнах краката си и ги притиснах към себе си,беше ми по-удобно. Сложих още около тон шоколад на палачинката си и започнах да ям,отново.