Invisible

CHAPTER 7 "Пушенето е лошо, а аз съм добро момиче"

Русото момиче седна на дървената пейка и се загледа настрани. Едно малко кученце беше свито в храстите и спеше. Отстрани изглеждаше толкова сладичко. Тя се усмихна и извърна глава към чернокосото момче до нея,той бръкна в джоба на коженото му яке и извади кутия цигари. Запали една и издиша пушека в лицето й . Адриана се закашля и погледна надолу.

- Искаш ли? - попита Зейн и привлече погледа на момичето. Тя погледна към него след това към цигарата. Кимна отрицателно и това накара Зейн да се ядоса. Той се приближи към нея и сложи ръката си на раменете й. - Искаш! Забрави ли какво ти казах? Ще правиш това което ти кажа аз! - изсъска той и отново подаде цигарата на момичето,тя отново извърна глава на страни.

- Н-не искам,Зейн! - каза бавно и погледна напред, група от момчета се приближава към тях,тя погледна към Зейн и му кимна с глава в посока на момчетата. Той се изправи и отиде при приятелите си. Тази мисъл успокой момичето,защото сега Зейн няма да я нарани. Тя взе телефона си от чантата си и сложи слушалките и потъна в музиката. Тя обожаваше музиката. Тя беше нейната дрога. Не живееше без музика. Но не можеше да пее. Но винаги е искала. Гласът на певеца се запомняше в ума й. Всяка дума от текста се запечатваше в съзнанието й.

- Адриана? - извика Зейн и накара момичето да подскочи като опарена. Тя погледна към него и приятелите му. Той кимна с глава,което означаваше да отиде при тях,тя остави телефона и бавно закрачи към тях. Зейн сложи ръката си около кръста на Адриана и я придърпа към себе си. Тя погледна към краката си и зачака Зейн да я пусне. Всички я гледаха.

- Значи това е новата ти играчка? - попита едно от момчетата като отдръпна от цигарата си. Адриана го погледна с поглед който казваше " ама ти сериозно ли?" Зейн се засмя и придърпа по-близо до себе си тялото на момичето.

- Е,момчета ние имаме малко работа ще се видим довечера.- Зейн махна на момчетата и с Адриана тръгнаха напред.

Гледната точка на Адриана.

Зейн отвори вратата на апартамента му и влезе вътре. Пристъпих бавно и се огледах наоколо. Беше малък апартамент,в който си личеше,че живее момче. Пепелника беше пълен с фасове,а на масата имаше шишета от бира и уиски. Зейн седна на дивана и се облегна назад и затвори очи. Бавно се приближих и седнах в края на дивана. Започнах да разглеждам наоколо. Имаше малка стая в дъното на коридора. Очевидно това беше стаята му. Виждаше се огромно легло с няколко струпани завивки и възглавници. До леглото бяха струпани някакви дрехи и кецове. Над леглото имаше плакат, на някаква група. Върнах погледа си на Зейн. Той вдигна главата си и ме погледна. Очите му ме изгаряха. Имаше най-красивите лешникови очи на света. Преместих погледа си напред. Усетих как тялото на Зейн се приближи към мен. Мириса на алкохол и цигари се разнесе наоколо.

- Страхуваш се,нали? Страхуваш се от мен. Страхуваш се да не те нараня. - прошепна той и застана на по-близо до мен. Потрепнах когато усетих пръстите му да докосват косата ми. Премахнах ръката му. Беше прав. Страхувах се,страхувах се от това което е.Страх ме от това в което може да ме превърне. Страх ме,че може да ме използва само за едно нещо.
Зейн хвана ръката ми и ме накара да се обърна. Извърнах бързо глава към него и го погледнах. Той бутна леко тялото ми на кожения диван и застана над мен. Приближи лицето си до моето. Можех да усетя тежкия му парфюм.

- Май забрави какво ти бях казал,а? Аз съм този който казва какво ще правиш и какво не!? - каза набързо и бавно сля устните ни. Стоях и под тялото му и не мърдах. Не движех устните си. Не можех. Отново ме нараняваше. Зейн разбра,че не отвръщам на целувката му и се отдръпна. Отвори очите си и ме погледна. Отново очите му ме изгаряха.

- Какво има Ади? Не ти ли харесва? Не ти ли харесва да правя така? - той приближи устните си до врата ми и леко го целуна. Измърках при това негово действие. Той премести устните си до бузата ми и внимателно я целуна. След това отново положи устни си върху моите. Този път отвърнах на целувката му. Езиците ни се преплитаха и разплитаха. Надигнах леко тялото си и седнах в скута му. Преплетох пръсти в черните му коси. Той отдели устните си от моите и леко се усмихна,след това отново ме целуна. Желаех го. Той ме променяше. С всяко негово докосване,той ме караше да го искам повече и повече. Преместих ръцете си на коженото му яке и се опитах да го сваля,но не успях и затова Зейн ми помогна. Той се отдели отново от мен и отвори устата си,за да каже нещо,но не исках да слушам сега. Щеше да развали момента. Преди да каже каквото и да е отново го целунах. Той сложи ръце на гърба ми и ме придърпа към себе си. Вплете ръцете си в косите ми
и леко ме оскуба. Изпъшках и го оскубах и аз. Засмя и премести ръцете си на потника ми и го повдигна нагоре.
- Явно вече,го няма доброто момиченце! - прошепна и премахна потника от тялото ми и го захвърли някъде. Леко ме раздразни това което ми каза,но все пак продължих с лудостта. Премахнах блузата на Зейн и погледнах към мускулестото му тяло. Имаше няколко татуса. Но един ми привлече вниманието. *от сега казвам,татуса който казах,че видяла Адриана е измислен,той не съществува. Зейн няма такъв татус*"Perrie" - това беше татуса намираше се под друг. Отдръпнах се от него и го погледнах.
- Коя е Пери? - той замръзна. Не мърдаше. Сърцето му не биеше. Дори не мигаше. Вдигна внимателно тялото ми и стана.