Invisible

CHAPTER 4 "Шамарът е част от проблема, а целувката самия проблем"

Всичко вървеше чудесно докато не се чу щракването на камера. Адриана веднага се отдели от момичето и извърна глава. Пред нея стоеше половината училище. Всички бяха там,дори и директорката. Момичето отново погледна към Зейн който се смееше отстрани. Очите му бяха черни и изпълнени със злоба. Нищо не се виждаше в тях,освен злобата.
Адриана се приближи до Зейн,бързо взе блузата от ръцете му и излезе от тоалетната. Веднага след като напусна помещението започнаха коментарите по нейна страна. Всички й се присмиваха.

Момичето бързо излезе от сградата, след това облече блузата и започна да тича. Всичко което й се случи,то беше ужасно. Непоносимо. Знаеше,че не можеше да се довери на Зейн. Просто той е задник. И такъв ще си остане. Нищо нямаше да го промени.

Ади вече беше пред къщата й. Застана пред входната врата и затърси ключовете си. Но тях ги нямаше. Ами сега?! Не искаше да се връща там. Нямаше да се върне никога!.. Тя потърси резервния ключ в една от саксиите. Бинго! Тя пъхна ключа в ключалката и след секунди вече беше вкъщи. Нуждаеше се от един успокоителен душ. Затова бавно закрачи по стълбите. След като влезе в стаята си се съблече и влезе в банята. Отвърза косата си и се погледна в огледалото. Имаше черни кръгове под очите. Косата й беше разрошена. Устните й се бяха напукали. На кратко - изглеждаше ужасно. Ади бавно влезе в душ кабината и пусна водата. След миг се чуваше само течящата вода.

Гледната точка на Адриана.

 Спрях водата и се пресегнах за хавлия. Бавно увих тялото си с нея и излязох от банята. С бавната ми походка отидох до спалнята ми. Влязох бързо и седнах на леглото мислейки над това което стана днес. Толкова проблеми. И най-ужасния беше когато той ме целуна. Беше неловко и неискано. Толкова грешно и глупаво. Защо му беше да го прави? Не ме ли унижи достатъчно. Явно не.

Отпуснах тялото си и затворих очи за миг. Умът ми се изпразни. Това исках в момента малко спокойствие нищо друго. Да го няма Зейн. Иска ми се той просто да изчезне от лицето на Земята. Да го няма!.. Но мечтите понякога не се сбъдват. Но вярата умира последна нали?! Отворих отново очи и погледа ми се спря на плаката закачен на тавана. Бавно станах от леглото и го огледах хубаво. Това бяхме аз и Зейн,докато той ме целуваше. Ужас. Просто ужасно. Качих се на леглото и се опитах да го сваля,но се получи, заради това,че съм ниска!.. Огледах отново плаката и видях,синята бележка в десният му ъгъл. Подскочих веднъж и някак си докоснах синята хартия. Огледах я внимателно и накрая прочетох написаното "Обърни се". Какво, по дяволите?! Бавно извърнах глава и го видях. Но как?! Той отново беше тук. Самодоволната усмивка беше на устните му. Очите му се разбиваха в моите
.
- Ти.. как? Кога? Ти! - казах набързо. Определено нищо не се разбираше от сричките който казах. Зейн се засмя и бързо се приближи към мен. След секунди устните му бяха върху моите. Едната му рака се намираше на гърба ми а другата на врата ми. Сложих ръце на гърдите му,опитвайки се да го отблъсна от себе си. Но той не беше съгласен с това мое действие и леко дръпна косата ми. При дръпването извих леко глава назад. Нямаше какво да направя,освен да отвърна на целувката му. Това и направих. Зейн задълбочи целувката, той премести ръката си на края на кърпата и се опита да я свали. Бързо се отдръпнах от него поглеждайки го невярващо. Знаех,че ще съжалявам за това което ще направя,но.. просто..

ПЛЯС! Чу се как само ръката ми се удря в бузата му. Той извърна глава. Бях го ударила прекалено силно. Отначало го погледнах с ярост,но в следващия момент съжалих. Зейн бавно се обърна към мен и ме погледна. Исках да оправя нещата и затова може би постъпих по най-глупавия начин за който се сетих. Бързо се приближих към него и разбих устните си върху неговите. Можех да усетя цигарения дим. Притиснах тялото си плътно към неговото. Зейн вплете едната си ръка в косите ми. А другата я постави на гърба ми. Преплетох пръсти в косите му,скубейки го леко.

Зейн ме преобърна и ме блъсна силно в стената. Тих стон на болка излезе от устните ми. Той се отдели от мен,но това не траеше дълго. След секунди той отново разбиваше устните си върху моите. Електрически ток мина през мен карайки ме да потреперя. Зейн сложи ръка върху края на кърпата. Бавно преместих ръката си при неговата премахвайки я. Бавно премахнах и кърпата. Зейн леко се учуди от това мое действие.