Invisible

CHAPTER 15 "Красива като пречупен ангел"

Сърцето ми заби бързо когато чух името й. Това ли беше тя? Наистина ли е тя. Не мога да повярвам,тя се върнала. Тя беше много красива. Беше облечена с дълга сива рокля и обувки.Чакай,чакай. Тези очи,познати. Небесно сини,руса дълга коса. Това е тя,момичето с което всеки ден си играех,когато бях малка. Пери. Как не се сетих още когато той каза името й. Толкова съм глупаво. "Не думай,Адриана." Срита ме второто ми аз. Ахх.. писна ми от нея,ще я хвърля от някъде.

-   Какво правиш тук? - попита Зейн и стана от стола,приближи се към момичето и я огледа. Тя се усмихна леко. Любов. Това беше. Той я обичаше,много. Обичаше я повече от всички и всичко. Сега когато тя се върна,той ще ме остави на мира. Щях отново да съм сама. Станах от стола и взех якето си. Зейн дори не се обърна за момент,беше заслепен от нея. Усещах сълзите които напираха в мен. Огледах се наоколо. Бях като в капан,капан от който трябва да избягам. Видях една черна врата.

Отворих я бързо и излязох. Затворих я силно и вдишах силно. Нуждаех се от въздух. Задушавах се. Побърках се. Не мога повече. Трябва да избягам от тук,да се скрия в някоя дупка и да не излизам. Огледах се наоколо.Нямаше много. Няколко високи и сиви блока. Не много далеч от мен имаше спряло такси. Трябваше да избягам от тук. Къде да отида? Където и да отида той ще ме намери и ще ме нарани,като ми кажа,че избира нея. Приближих се към таксито и бавно влязох вътре. Беше топло и уютно.

-    На къде? - попита момчето. - Адриана? - каза той след като ме видя,вдигнах глава и го погледнах. Идиота от гонките. Супер. Само той ми трябваше - Защо плачеш? - попита той и хвана ръката ми.

-    Не те интересува. - казах и се облегнах назад. Той изпуфтя и запали колата. Не искам да чувствам. Тъкмо мислех да му призная,да призная чувствата си. Да му кажа,че го мразя повече от всичко,но го обичам. Обичам го,мамка му обичам го. Той ме мразеше,използваше ме само за нуждите си. Не се интересуваше от това как се чувствам и какво изпитвам. Защо се влюбвам в грешните. Защо обичам най-неподходящите и лошите. Влюбвам се в нещо ужасно. Чудовище,това беше той. Чудовище което обичам и давам сърцето си за него.

-    Ще звънна на Зейн.

-    Не. - изпищях и взех бързо телефона му. Той спря колата и ме погледна объркано. - Моля те не му се обаждай,искам да съм сама. - прошепнах тихо,той се усмихна и отново потегли. Може би Хари не е толкова лош. "Стегни се,малка кучко" извика второто ми аз. Край писна ми от нея. Мразех се,мразя нея,него,всичко. Сега сигурно я целува. Целува я така,както никога не е целувал мен. Никога. Прегръща я така както никога не ме прегръщал. Говори й така както не говорил на мен никога.

Г.Т.Н.З

-    Зейн,аз се върнах за теб. Тези години през които ме нямаше,бяха ужасни,постоянно мислех за теб. - каза тя и се усмихна. Липсваше ми тази нейна усмивка. Прекрасна. Липсваха ми буйните й сини очи. Очи които ме изгаряха. Липсваха ми дългите,къдрави,руси коси.Всичко това ми липсваше ужасно много .Самата тя ми липсваше. Иска ми се никога да не си бе тръгвала.

-    Защо тогава замина?

-    Мислех си,че така ще те забравя. Плашех се от това колко много,мога да те обичам. - прошепна и вдигна главата си. Беше уникално красива. За толкова дълго време не се бе променила,единственото различно беше косата. Имаше сини кичури. "Идиот такъв,ако не помниш беше тук с Адриана" срита ме втория Зейн. Извърнах глава за да видя как е Адриана. Разширих очи когато видях,че не е там. Какво по дяволите?

-    Адриана. - прошепнах и минах покрай Пери,трябваше да я намерия. Извадих бързо телефона ми и набрах номера й. Не вдигаше. Ъгх,мамка му. Качих се бързо на мотора. Къде е? Къде ще отиде,сама. Със сигурност няма да е вкъщи.Няма начин да е там. Чух неприятната мелодия на глупавия ми телефон,извадих го бързо и погледнах екрана "Хари".

-    Хари,сега не мога да..

-    Тя е при мен.

-    Какво? Как? Защо е при теб? -попитах и запалих мотора.

-    Плачеше Зейн,намерих я да плаче не искаше да ти звъня,но просто ела. Тя е зле. - кимнах на себе си и затворих телефона. Агх,Адриана...

Г.Т.Н.А

Мечтите се сриват за секунди,нали? Градиш ги толкова дълго време,а само един човек може да ги срине за минути. Пери.Момичето от детския ми свят. толкова я обичах,обичах да си играем на кукли в двора. Обичах да се гоним из улиците,малкото и свито момиченце от детския ми свят е тя. Момичето което Зейн обичаше. Просто невероятно.

-    Ади. - чух гласа му,притеснен. Разтревожен. Защо беше тук. По-добре да е при Пери. Да е при момичето което обича.

-    Махай се,Зейн. Знам,че искаш да си при нея. - той седна на леглото до мен и не каза нищо. - Хайде,махай се. - извиках и бързо се обърнах към него,започнах да бутам и удрям силно тялото му. - Махай се.- извиках още веднъж. Знаех,че полудявам. Усещах го. Усещах как психиката ми се срутваше. Той щеше да ме вкара в лудницата. Погубваше ме.

-    Не искам. - каза той. Хвана ръцете ми. Погледнах го,беше странен. - Не искам,Адриана. Тя се върна,да. Но не мога,не мога да те оставя сега. Не мога. - усмихнах се.

-    Това е съжаление,не...

-    Любов. Аз не умея да обичам,но ти ме научи на едно нещо. За да обичаш трябва да имаш сърце,а моето го загубих преди време. - прошепна той.

- А-аз ще ти го върна. Ще чувстваш отново любов,Зейн. - надигнах главата си и го прегърнах.Нуждаех се от неговата топлина.

- Знам,че ще се върнеш при нея,знам го,но искам за малко да си помечтая да си мой. - прошепнах..