Invisible

CHAPTER 6 "Моят контрол, моите правила, моя собственост си"

Адриана се огледа наоколо и бързо взе кърпата от пода. Уви я около тялото й и започна да вдига дрехите на Зейн от земята. Тя ги хвърли през прозореца и след това го погледна,а той стоеше като вцепенен.

- Какво гледаш? Зейн, махай се! - каза тя и наклони глава към прозореца. Момчето се засмя и пристъпи до нея,бавно. Наведе се напред и погледна през прозореца. Имаше дърво по което можеше да слезе,но имаше един проблем.

- И очакваш да изляза напълно гол през прозореца ти? - каза той и повдигна едната си вежда. Адриана разшири очи и се огледа. Трябваше да помисли,преди да хвърли дрехите му през прозореца.

- Адриана? - чу се гласа на Джак отдолу. Адриана започна да бута Зейн към гардероба и. Тя го отвори и бързо го набута вътре.

Момичето оправи намачканите чаршафи и седна на леглото. След миг вратата се отвори и от нея се показа Джак. Той се усмихна и се приближи към русокоската. Седна на леглото до нея и огледа стаята. Очевидно разбираше,че е ставало нещо

- Какво правиш тук? - попита той и я погледна, Адриана се усмихна виновно и видя черните боксерки на Зейн. Бързо приближи крака си и ги забута под леглото.. Тя отново се обърна към Джак и го погледна, тогава видя леко отворената врата на гардероба,а от нея се показа черната коса на Зейн.

- Аз щях да си взимам душ,но ти дойде и... - тя не успя да продължи,но устните на Джак я прекъснаха. Той я целуна. Но защо? Тези думи се въртяха в ума й,докато той не се отдръпна и излезе бързо от стаята като затвори вратата след себе си. Зейн бързо излезе от гардероба и взе боксерките си и се изправи рязко и бутна Ади в стената. Тя леко изохка,защото Зейн я беше блъснал много силно.

- Кучка!- извика той и оскуба силно Адриана. Тя изви глава от болка. Отлично знаеше за какво говори Зейн. - Значи ще се чукаш с мен, след това ще се целуваш с този?

- Той ме целуна. - каза Адриана с треперещ  глас. Зейн се засмя и дръпна силно косата на момичето. Тя изкрещя от болка.

- Вече си моя. Ще правиш това което ти кажа аз. Ще общуваш в училище с хората, които ти кажа аз. Аз съм този, който вече контролира живота ти. - каза бавно и ясно той. Зейн пусна русите коси на Адриана и се обърна към гардероба й. Отвори го и гримаса на погнуса се изписа на лицето му. Той зарови ръце из дрехите й докато не намери това което искаше. Той извади черен потник и къси дънкови панталони. Остави ги на леглото и погледна към момичето,което в момента не вярваше на очите си.