Invisible

CHAPTER 3 "Внимавай кога употребяваш думата кучи син"

Момчето се приближи бързо към момичето и я блъсна силно в стената. Тялото й се долепи до студената стена. Адриана стоеше неподвижно,отново сгреши с нещо.

- Кучи син, а? Момиченце, не знаеш с кой се заяждаш. Мога да направя живота ти още жалък от колкото е в момента. - Зейн удари с юмрук в стената,от лявата страна на главата на Адриана. Тя се стресна и извика,но викът й беше прекъснат от силният шамар на Зейн. Той се отдръпна от момичето и бясно излезе от помещението. Адриана бавно се спусна по стената и се строполи на земята. Прилепи ръцете до лицето си. Бузата й беше почервеняла. Очите й бяха влажни и червени. Малкото грим който имаше се беше разтекъл по бузите й. Косата й се беше разпиляла,всичкото това описание я правеше по-красива от колкото е всъщност. Приличаше на паднал ангел. Никой не я беше удрял до сега. Да те я обиждаха, унижаваха, но никога не я бяха удряли. Но ето, че Зейн Малик беше първия който го направи. Точно в този момент искаше да я няма, да изчезне и да остави всичко и всички, точно като брат й. Да се изпари от лицето на земята.

Адриана бавно приближи ръката си до едната част на панделката и я взе,след това взе и другата. Приближи ги една до друга, но не можеше да го поправи. Не можеше отново всичко да е същото. Сълзите на момичето отново се спуснаха по бузите й и не спираха. Капеха като порой в летен ден.

Момичето бавно стана от пода и се опря на мивката. Оплакна лицето си, но се виждаше отпечатъка от ръка на лявата и буза. Тя бързо върза косата си на опашка и сложи шапката. Сега закриваше част от червената буза. Тя бързо излезе от тоалетната и излезе от училището,не мислеше да остане за часовете след това което се случи. 

Просто не можеше да остане и да гледа очите на онзи идиот който я удари. Но Адриана си повтаряше едно,все някого ще дойде деня в който няма да се страхува и ще каже на всички колко ги мрази,колко много ги презира. Колко иска да се махне от това място. 

Гледната точка на Адриана

Бързо  увих тялото си в чисто бялата кърпа и излязох от душ кабината. Навсякъде около мен имаше пара която не ми позволяваше да видя много от банята. Докоснах бравата на вратата и отворих, излязох и бавно с малки и лениви крачки се приближих към стаята ми. Открехнах вратата и бързо влязох вътре.

- Ти какво, по дяволите, правиш тук? - попитах след като видях голямата мъжка фигура седяща на краят на леглото ми. Той се усмихна и стана, приближи се до шкафа с бельо и извади черен дантелен сутиен. Бързо се приближих до него и взех черният плат и отново го прибрах там където му е мястото.