2 Глава:Момчето,което седеше до мен

778 55 6
                                    

Сънищата ми бяха прекъснати от един досаден будилник,който не щеше да млъкне.Беше ми толкова тъжно,че трябва да хода пак на училище,мислех,че ще размина с този полудяващ звук.
Ама на мен въобще не ми се ставаше,не ми се ходи,имам чувството,че всички ще ми се подиграват,че съм обратен.
След време усъзнах,че нямам избор и се цопнах на земята.
Станах и отидох до банята,която беше много мръсна и разхвърляна.Измих си зъбите и очите и се върнах в стаята си.Това беше един от добрите ми навици,да си мия зъбите и да бъда чист,за разлика от брат ми.
Облякох си една синьо-черна прилепена риза с дълъг ръкав, черни панталони и едни светло-кафяви горе-долу офицялни обувки.
Слизах по стълбите и се запътих към хола,но как да ни видиш брат си в стаята му с някое ново момиче или за него ,,плячка".Просто това се повтаря всеки ден и е много досадно.Сега се сещам защо банята беше така разхвъляна...
-Здравей Тайлър,как спа?-Попитах,подавайки си срамежливо главата.
Той малко по-малко почваше да избутва момичето ог леглото си и отговори:
-Ами,общо взето не спах...
Веднага схванах намекът му и си отдръпнах главата,обърнах с гръб към вратата и въздъхнах.
-Отвратих се от теб!-Казах,тичайки надолу по стълбите.
Отворих хладилника и видях,че няма нищо свестно за ядене.
Не ми се ядът пак сандвичи!
Вече напълно ги намразих...
Обърнах се,бях лице в лице с огромният ни роял вкъщи.Ако можеше да си свиря по цел ден,но това е само във филмите.
Отидох до хола и си взех раницата,която беше пълна с учебници.
Имах чувството,че е пълна с камъни а не с книгите за училище.
Погледнах часовника ми и видях,че след петнадесет минути започват часовете.
Аз няма да стигна пеша!
Качих се с бясна скрост горе при брат ми и видях как момичето си тръгва.
-Би ли ме закарал на училище?-Попитах,раздъхан.
Той стана от леглото си и даже не се преоблече.
-Добре,но това ще бъде само днес.Плюс,че исках да ти пожелая късмет в новото училище.
Аз останах на място.
Той се интересуваше от мен?Попринцип нямаше да ме закара,но какво му става?!
-Благодаря ти,Тайлър.-Аз казах учуден,че се съгласи.

Слязохме надолу по стълбите и направо излязохме през вратата.
Мисля,че остави момичето у нас,но карай...
Беше си паркирал колата толкова небрежно,че няма на къде.Че тя почти е по средата на пътя!
Запътих се към задната седалка,но Тайлър ме спря.
-Ти нормален ли си да седиш на задната седалка?Я веднага идвай на предната!-Той каза,размятайки си ръцете.
Аз направих това,което каза и потеглихме.
Колата му беше един черен мерцедес.
Мисля,че майка ми и баща ми му дават твърде много пари.Но за Бога,той си няма работа!
Цял ден е с приятели или с някоя ,,магистралка".
Но това не е моя работа,трябва да се среодоточа на ученето.Това аз ли го казах?!

На пейката в парка(#Wattys2015)Wo Geschichten leben. Entdecke jetzt