На пейката в парка(#Wattys2015)

10 Глава:,,Толкова е романтично"

Нов ден е,време е да направим онзи филм.Облякох се както винаги и се загледах в огледалото.
Миг след това видях Стефан зад мен обърнах се,но не беше там.Какво означава това?
Излязох от стаята ми и напрво слязох долу без да гледам какво става при брат ми.
Взех по пътя да ям една порция суши и видях един много интересен подарък.
Беше една много хубава верижка със сърце,но нямах точните пари за нея.
Продължих си по пътя и стигнах до училище(Там ни беше срещата).
Минах през магазина да взема нещо за ядене и срещах Стефан.
-О Боже колко ми липсваше!
Той каза,нахвърляйки се на мен.
Аз останах на място,защото ми се сториха дни от когато не съм го виждал.
-И ти на мен.
Леко по-леко го пусках.
Отидох да си взема няколко вафли и ги платих.
Странното беше,че имаше различен продавач.
Излязох навън малко объркан и един човек ме спря.
-А!Ти си Джейс,нали?
Беше един мъж на около тридесет и три години със черна брада и черна къса коса.
Беше се облякъл в една бяла риза с папионка и черни панталони.
-Да,аз съм а Вие сте?
Той извади един фотоапарат и извика няколко човека.
-Аз съм Антони и ще снимам филма Ви със Стефан.
Той си чу името и дотърча до мен.
Беше се облякъл малко небрежно,но карай.
-Ах!Каква хубава двойка сте!
Фотографа възкликна.
Скоро ни поканиха в един мини бус и потеглихме към плажа.

Първо спряхме на една изоставена железопътна линия и ни накараха да ходим по релсите.
-Дръжте се за ръка!
Антони каза,крещейки от мегафона.
Ние ходихме по релсата и се държахме за ръце.
Този миг беше невероятен!
Малко си изгубих контрола и за малко да падна,но Стефан ме хвана.
-Добре ли си?
Той каза,вдигайки ми на горе леко по-леко.
-Да,благодаря ти.
Казах,слизайки от релсата.
Фотографа и неговиге помощици бяха много щастливи,виждаше се по лицето.
-Браво!Перфектно!
Всички крещяха,малко се бяхме отделечили,но нищо.
Качихме се в минивана и потеглихме към...към...
-Къде ще ходим?
Аз попитах на посоки.
Една жена се обади от предната седалка на бусчето.
-Към панаира на плажа.
Благодарих й и замълчах до края на пътуването.
Буса не беше голям,но беше уютен.
Ние със Стефан и Антони седяхме на задната седалка.

(15 минути по-късно)

Пристигнахме и там имаше много светлини навсякъде.
След това ни казаха,че трябва да изчакаме да се стъмни и тогава ще снимат.
Но има шест часа до тогава!
Със Стефан се стоварихме на земята и заспахме.

(6 часа по-късно)

-Ставай!!!!!-Фотографа изкрещя.
Аз изкрещях и се ударих в гаджето ми.
Беше много тъмно,но са прави,че така е по-романтично.
Влязохме вътре и Стефан ме дърпаше за ръка към виенското колело.
-Влизай!
Той разпореди.
Седнах и се гушнах в него.
Гледката беше невероятна!Морето беше толкова спокойно.Листата
шумяха леко а луната огряваше всичко.
-Толкова е романтично.
Аз казах.
Той се обърна към мен и ми показа една снимка на нас двамата.
Тази снимка я помня!Беше от ресторанта,когато се омазахме със сладолед!Беше толкова забавно.
-Колко спомени...
Аз въздъхнах.
Неусетно трябваше да слизаме от колелото.
Изнесохме се на плажа и Стефан постави една хавлия на пясъка.
Ние въобще забравихме за камерите зад нас.
-Знаеш ли,искам някой ден да те запозная с родителите ми.
Той каза,хващайки ръката ми.
Аз не се притеснявах от това,но те знаят ли,че е гей?
-Знаят ли за теб?За мен?
Той кима в знак на съгласие и се загледа в мен.
Легнах в скута му и гледахме безкрайното море.
-Обещай ми,че това никога няма да свърши.
Казах му леко,че хората да не ни чуят.
-Обещавам...