Излязохме от банята и се запътихме към госпожата.
Тя седеше на куфара си,докато сто камери я снимаха.
Очите й блестяха от радост а ние със Стефан седяхме на едно място.
Чух толкова много въпроси да се задават към нея,че направо се обърках.
Приближих се до нея и камерите се обърнаха към мен.
-Джейс!Джейс!Разкажи ни за теб и Стефан?
Репортерите крещяха бясно и безмилостно.
От една страна се радвах,че добихме такава популярност,но от друга страна е много дусадно.
-Всичко е добре...може ли да минем?
Избутахме няколко репортера и излязохме от летището.
Веднага забелязах времето.Беше толкова слънчево и красиво.
Слънцето галише нежно кожата ми а тихият слаб вятър си играеше с косата ми.
Миг след това видях една голяма черна лимозина пред мен.
Стефан ахна а аз просто останах на едно място.Това наистина ли се си случва?Това реалност ли е?
-Джейс,идваш ли?
Чух госпожата меко да ми казва.
Обърнах леко глава към нея и се усмихнах.Влязох в колата и се настаних удобно.
Беше много просторно,беше като хотел.
Имаше стъкло,което разделяше нас и шофьора.Затъмнените прозорци придаваха усещането на голяма популярност и лукс.
Видях реклама на нашата пиеса и се сетих,че днес трябва да играем пред много извести личности.
Хари Стайлс,Тейлър Суифт и т.н(PewDiePie :D).
Малко се притесних и погледах през прозореца.Винаги се успокоявам така...даже и малко.
(1 час по-късно)
Пристигнахме и ни настаниха в една стая.Преди шоуто ни обясниха какво точно да правим.Всичко беше по график,което много ме притесни.Ако сгреша?Ако падна?
Ох...поне Стефан ще е там.
Стаята беше доста голяма със сини стени и много украси.
Имаше един огромен диван,на който седяхме и една маса.
Казаха ни,че един човек ще ни оправи косите преди шоуто.
-Мислиш ли,че фризьора ще бъде добър?
Аз попитах,обръщайки се с лице към Стефан.
Миг след това човека влезе и ОМГ беше Хари Стайлс!!!Ни мога да повярвам,че това се случва!
-Да,мисля,че ще сме си доста добре...
Той ми прошепна на ухо.
Къдрокосият беше още по-хубав на живо.Беше се облякъл много офицялно,което много ми хареса.
Очите му бяха чисто зелени,но честно казано не бяха по-хубави от тези на Стефан.
-Здравейте хора,ами...мисля,че оставиха на мен да ви оправям.
Той каза,почесвайки се зад главата.
Ние кимнахме и седнахме на столовете.
Имаше толкова видове шампоани и козметика,че щях да повърна.
Стаята беше миш-маш от миризми.
-Е,Джейс от кога пееш?
Хари ме попита,пръскайки ме със спрей за коса.
Не мога да повярвам,че ми знае името!!
-Ами от малък,винаги към харесвал да го правя.
Той се усмихна и отиде при Стефан.
Мисля,че беше готов с мен,когато погледах косата ми,тя беше синя!
Какво е това?!
-Хари,защо косата ми е синя?
Казах с най-спокойният ми тон.
Човека доби учуден поглед и ми напомни:
-Преди беше със синя коса,не помниш ли?
Каза,показвайки ми стара моя снимка.
По ръцете му ясно се виждаше,че има татуировки,ама всякакви.
-Аха...прав си...
(1 час по-късно)
Хари свърши с нас и си тръгна.Пожела ни много късмет и ни каза,че е довел много негови приятели.
Ние със Стефан играхме на монополи от десет минути,но май никой не печели за сега.
Чуха се силни стъпки да идват към стаята и вратата се отвори бясно.
-Хайде излизайте хора!
Един дебел човек ни каза,мятайки с ръце.Изглеждаше много развълнуван.
Не беше на повече от четирасет години със къса черна коса и сини очи.
Носеше черна тениска както и черни панталони.
Беше много дебел,не знам как не е паднал до сега.
Изтичахме навън,бяхме отстрани на сцената и се прегърнахме.
-Не се притеснявай,имаш мен а и какво толкова може да стане?
Аз се опрях на рамото му.
Беше много по-силен от мен,това се виждаше,но аз бях по-мек и чувствителен.
-Добре...да го направим тогава?
Чувствах се малко несигурен и неуверен,но всичко това мина,когато той ме целуна.
Нямах от какво да се страхувам,той ме излекува,пак.Не знам какво бих правил ако не беше до мен.
-Благодаря ти,а сега излизай!
Изкрещях,бутайки го на сцената.
Ако тази вечер мине добре,това означава,че ще станем известни.
Ток шоута,концерти,награди и т.н.
Ако се провалим,всичко ще отиде на кино.
Да видим,как ли ще мине?
Йооо!!!Как сте хора?Този път не се забавих много,нали?
ВИ ЧИТАЄТЕ
На пейката в парка(#Wattys2015)
Романтика-Беше ми много приятно да се запознаем,утре по същото време? Стефан каза,ставайки от пейката. Бях погълнат от неговата красота,беше перфектен! -Ще бъда тук и ще те чакам,да знаеш. Той си взе чантата от пейката и ме прегъръна. -До утре,дребосък. Момч...
