На пейката в парка(#Wattys2015)

26 Глава:,,Джейсън,защо плачеш?Какво става?"

Кацнах със самолета на летището,времето беше коренно различно,беше мрачно и дъждовно.
Взех си багажа и ходих през един тунел,мрачен и студен.
Не след дълго излязох от него и беше време да си чакам багажа.

(45 минути по-късно)

Излязох навън,валеше много силно,но имах едно на ум,и то беше да отида на пейката в парка.Носех тежкия багаж и се мъчих,нямаше кой да ми помогне.

След време влязох в парка и се запътих към пейката.И изведъж тя се появи пред погледа ми.Доближих се бавно към нея,докоснах я с пръсти цялата ми ръка беше мокра.Клекнах пред нея и си сложих дведе ръце на нея.

******

-Тази пейка никога няма да се намокри,само през трупа ми!-Стефан каза,сядайки на нея.
Аз го последвах и го погледнах.
Времето беше прекрасно и даже се виждаха две катерици.
-Да,нали ще седим на нея.-Казах,усмихвайки му се.
Младежа ме прегърна и се почувствах много щтастлив.
-За винаги...

******

И този спомен ми е познат,всичките разбиват безмилостно сърцето ми.
Отделечих се от пейката,но тя сякаш ми проговори,искаше да седна на нея.
Трябваше да бъда силен и да не го направя,иначе ще си седа там и ще си спомням докато не умра.Вървях из парка,нямаше къде да отида,дъждът беше много силен а светкавиците ми изкарваха дяволите.Взех автобуса и стоях прав на входа,бях се запътил към вкъщи.След малко,вратите се отвориха и слязох,веднага цопнах в някаква локва.

Стоях пред вратата,чудех се как ли ще реагира брат ми ако е там де.
Звъннах два пъти за всеки случай и не след дълго вратата се отвори бавно и плавно.
Влязох вътре и веднага се втурнах да прегърна брат ми.
-Тайлър!Толкова ми липсваше,обещай ми да не се разделяме така отново...-Казах,прегръщайки го силно.Едри сълзи се стичаха от очите ми и усещах как той излъчваше топлина.
-И ти ми липсваше...-Той каза,поглеждайки ме в лицето.
Миг след това младежа доби тревога и мъка в очите си и попита:
-Джейсън,защо плачеш?Какво става?
Бавно се отлепих от него и почнах да му обяснявам:
-Бях в хотела и видях Стефан и Хари да се...да се...-Казах без сили.
Брат ми ме прегърна и настани на дивана.Отиде до кухнята и взе един пакет сладолед.
-Това е за теб...-Младежа каза,подавайки ми кутията.
Не се здържах и се подхилкнах малко.
Кутия със сладолед?Да не мисли,че ще рева по цял ден.
-Благодаря ти,но нали знеш,че няма да седа на едно място и да плача,нали?
Човека се учуди и занесе сладоледа обратно в хладилника.Спомена ми,че ще ходи на парти към осем и ме покани,но на дали ще е добра идея.
-Какво парти е по-точно?-Казах,защото ме беше страх да не е някой младежки купон.
-Ще бъде у на приятел къщата,споко ще си добре.-Той каза,потупвайки ме по рамото.
Това ме накара да се стегна,ще отида на това парти и ще бъде страхотно!!!!

(Пред входа на пратито)

Не знам какво съм си казвал,но това не е добре!!!Не мога да отида там!Има силна музика и звуци от натискане!
Миг след това вече намах избор,вратата се отвори и от там се показа един младеж на най-много двайсет години със къса,но добре оформена прическа с перчем нагоре.Синя карирана риза и бежови панталони,само аз ли мисля,че е доста отвратителен,изглежда на пияница и пълен женкар.
-Йооо!!!Тайлър!!!Кой е тва?-Той каза,посочвайки мен.
Личеше си,че беше пълен простак ,Тва' сериозно ли?
-Това е брат ми,Джейсън.-Брат ми каза,избутвайки ме малко напред.
Непознатият човек ме подуши като куче и ахна.
-Значи това е твоят прочут брат,а?Браво!Изглежда добре,значи всичко е добре!!Влизайте на купооон!!!!!!!-Човека,на който не знаех името изкрещя като изрод.

Влязох и беше....беше просто...

Да го оставим до тук за сега.Другата глава ще бъде от името на Стефан а сега чао-чао от мен :)

Kris1632...