На пейката в парка(#Wattys2015)

21 Глава:,,Да се разходим в парка,Джейсън...?"

Тази щурутия продължи навсякъде,ама буквално.И по стаите ни в банята,в кухнята даже и в басейна.
В крайна сметка аз,Хари и Лиам спречелихме.Нека да живее тъмната страна!!!
Съжалявам,отплеснах се.
След като премахнах всичките джедаи ни изгониха от хотела,логика.
За наша радост ни намериха хотел веднага.Настнанихме се,хотелът пак беше голяма прелест,но този път всичко беше буквално стъклено.
В наща стая имаше и балкон!
Разтоварих всичко и легнах да почина,докато не заспах.

(На обяд)

Събудих се сам.Но къде е Стефан?Огледах се и го нямаше,почувствах се слаб.Часовника в стаята издаваше един много дразнещ звук,ще полудея!
Веднага станах от леглото и се облякох по най-бързия начин.
Излязох от стаята и се сблъсках с някакъв младеж,но не беше Стефан.
-Здрасти,Джейс!Как си?
Той каза,усмихвайки се топло.
Загледах се малко повече и разпознах,че беше Лиам.Усмивката му беше меко казана перфектна!Уау!Само гаджето ли да не ме чуе.
-Супер,Лиам.Хей,да знаеш къде е приятеля ми?
Момчето се огледа и се почеса зад гърба.
Беше разкопчал само едно копче от блузата си,не като Хари да разопчае сто.
Беше пуснал лека ама много лека брада и мустаци(снимката),което беше доста привличащо.
-Мисля,че излезе с Хари и Найл навън.
Той каза,гледайки ме в очите.
Защо Стефан е излязал с тях?А къде са другите?
-Добре,а Зейн и Луи?
Младежа се хвана за глава и веднага доби тревога в очите си.
-Зейн е болен а Луи се грижи за него.
Тази новина е ужасна,дойде така изведнъж.Обърнах се с гръб към него,за да премисля какво стана,но той ме обърна.
-Хей,не се притеснявай,всичко е наред.
Лиам каза,слагайки ръката си на рамото ми.Аз изтръпнах и не казах нищо,това докосване беше като рай.
-Може би си прав...
Казах малко тъжен.Дали Зейн е добре?
Много ме притеснява това.А защо гаджето ми е с Хари!Чакай той Хари не е обратен,дай да не се притеснявам...
-Да се разходим в парка,Джейсън...?
Младият мъж каза,поглеждайки ме нежно в очите.В неговите се виждаше това колко много искаше да бъде малко време с мен.Не знам как да го разтълкувам това.
Ако не ви бях казал,има един парк близко до хатела.Не е много голям,но се говори,че има всякакви забавни атракции.Много ми напомня за нашия парк близко до училище.
-Добре,но знай,че отиваме като приятели и дай Стефан да не разбира за това.
Лиам ми намигна и тръгнахме към парка.Навън беше прелестно време,слънцето блестеше и имаше малко вятър ама съвсем малко.
Не след дълго се узовахме в парка,децата се криеха зад дърветата,играейки на криеница.
Пейките бяха изпочупени,но имаше и здрави,в центъра на парка имаше фонтан а близко да изхода имаше цирк.
-Искаш ли сладалед,Джейс?
Той каза,усмихвайки се мило.
Аз се бях загледал в една пейка,на която имаше една млада двойка.
Зад нея имаше поляна...ахх напомняше ми за вкъщи.
-Ехо...?
Завътях си главата към неговата и попаднах в капана на усмивката му.
-Д-да...
Казах много слаб.Трябва да се стегна!Влюбвам се във всички,какво ли ще си каже гаджето ми.
Момчето взе сладоледите и се затичах към пейката.
Седна до мен и една катерица се появи пред нас.Беше кафява на цвят,малко и много сладка!Но бързо избяга,когато един младеж дойде и я подгони.
Беше на най-много двайсет години с черна тениска и панталони,изглеждаше зле.
-А!Я вижте!Две момчета зяпат катерица!Боже колко сте сладки-Подигра се той.
Лиам стана и сви юмрук.
Беше видно,че приятелят ми беше много по здрав и силен от него.
-Давам ти шанс да се махнеш от тук.-Той заплаши.
Аз стоях вцепенен,ни исках да мръдна.
Не казах нищо и непознатият ме хвана на сила.Насочи пистолет към главата ми и каза:
-Не ме е страх от теб,перфектно момченце,а особено от теб, беззащитният.
О да!Той може да е перфектен,НО аз не съм беззащитен!!!От малък тренирам борба с меч и карате.Да си мери приказките!
Това,което никой не знаеше е,че си носа мачете в задният чоб.
Как го правя ли?
Амм...няма да ви кажа...
Както и да е да се върнем.
Същност винаги съм тренирал с мачете а не с меч,господина каза,че иска нещо по-късо от меч и така...
Извадих го и разрязох пистолета на две.
-Никога повече не ме наричай беззащитен,тъпанар такъв!-Заплаших злобно аз,гледайки с зъл поглед.
Вдигнах оръжието във въздуха и го насочих към главата му.
Човека изкрещя и побегна към нищото.
Леко показах среден пръст и видях как Лиам тича към мен и ме прегърна.
-Добре ли си?-Младежа каза,слагайки двете си ръце на рамената ми.
-Просто супер...-Казах раздразнен,че не го убих онзи.
Приятелят ми изглеждаше много притеснен за мен,сякаш щеше да се убие ако нещо ми стане.
Погледна ме и се усмихна,наведе се леко и допря чело до моето.
-Не знам какво бих направил ако ти се беше случило нещо.-Прошепна ми на ухо.
Аз бях под негов контрол,напълно,бях в транс.Момчето сложи ръка на бузата ми и се наведе да се целунем.

Миговете на шок:ВКЛЮЧЕНИ!!!

Хей,хей и още едно хей.Сори за забавянето,но домашни...имате ли си на идея какво ще стане нататък?

Kris1632...