На пейката в парка(#Wattys2015)

13 Глава:Запознай се с родителите ми (2 Част)

Седяхме на едно място без да правим нищо.Майка ми,баща ми и гостите бяха много объркани.
Вижаше се по очите им,мисля,че бяха разочаровани.
Майка ми стана решително и почна да говори:
-Джейс,аз мислех,че се шегуваше,когато каза,че си гей.
Учудих се.Бях абсолютно ясен и сериозен,че съм гей.
-Ама аз съм и го казах много сериозно.
Казах с малко по ядосан тон.
Тя седа на стола си без да каже нищо.Чувствах се толкова излишен в момента.А как ли се чувства пък Стефан?
Стояхме прави доста дълго време и баща ми взе дума.
-Добре...Ами...Седнете и...
Напрвихме това и през цялото време се гледахме объркано.

(15 минути по-късно)

След време братовчедите ми се изправиха и говориха за връзката си.Беше ред на Тайлър и гаджето му и почнаха до говорят.
Не обърнах внимание,бях притеснен как ние със Стефан ще говорим.
Прошепнах му на ухо:
-Чуй ме,не се притеснявай ще се справим.
Той се усмихна и ме хвана за ръка,мисля,че му трябва подкрепа.
Миг след това,Тайлър свърши и настъпи мълчание,защото ние бяхме наред.
-Въобще да говорим ли?
Аз попитах оттекчено вече.
Майка ми подаде положителен знак и двамата станахме заедно.
-Така,срещнахме се в училище и миг,когато го видях се влюбих.
Аз спрях,защото майка ми кашляше непрекъснато.
На сто процента беше нарочно.
Стефан реши да вземе дума,което ме учуди.
-И така почнахме да се срещаме на пейката в парка и връзката ни нарастваше и нарастваше.
Родителите ни се погледнаха,имах чувството,че се отвратиха от нас.
Бяхме излишни,мислех,че се интересуват от мен.
-Стефан,спри!Виж,че на тях не им дреме!
Аз казах с много сърдит тон.
Всички ни погледнаха и майка ми стана.
-Не,че не ни дреме,но сме разочаровани и...
Тези думи минаха безмилостно през душата ми.Не мога да повярвам...
-Ама ние се обичаме!!
Аз изкрещях,можеше да се видят сълзи по бузата ми.
Баща ми също стана и подкрепи майка ми.
-Джейс не можеш да харесаш момчета!Това е...
Аз се обърнах с гръб към тях и хванах на Стефан ръката.
Запътих се към изхода и казах:
-Благодаря ви за подкрепата,най-добрите родители на света...
Казах,отваряйки вратата.
Майка ми изтича до мен и ме спря.
-На къде?Навън вали сняг!Не може да излезеш,къде ще отидете?
Няма ли да спре!Направи твърде много днес!
-Ще отидем там,където ни приемат!Но запомни,че загуби един много важен човек днес...
Аз се отдръпнах от нея и тряснах вратата.
Излязохме навън и се разчувствах.
Стефан ме хвана за ръка и тръгнахме към автобусната спирка.
Веднага автобуса дойде и се качихме.
Седнахме на най-задните седалки и почвах да се извинявам:
-Съжалявам...Съжалявам,че стана така.
Стефан си вдигна главата и ме погледна.Вижаше се,че още много ме обичаше.
-Няма нищо...Не си виновен.
Той ме прегърна и не се отлепи от мен.
През цялото пътуване се чудих какво ще стане сега.Къде ще отидем?
Нямаме много пари...
-Стефан,на къде?
Момчето ме погледна учуден и ми каза:
-Към нас,сигурен съм,че там ще ни приемат много добре.
Кимнах му.Не знаех,дали беше добра идея.Стига ми толкова драма за днес!Охх...
Автобусът спря и потеглихме към неговата къща.
Беше толкова студено,ветровете духаха безмилостно а снегът беше кристално бял.
Пристигнахме пред неговата къща и ме целуна по челото.
-Не се безпокой,всичко ще се нареди...

Но дали?