14 Глава:Запознай се с родителите ми(3 Част)

190 33 6
                                    

Влязохме вътре.Къщата не беше много голяма,на два етажа.
В хола имаше огромен телевизор един диван и една палма.
Свалих си мокрото яке на закачалката и пристъпих към масата в хола.
Родителите на Стефан не бяха в хола,къде са?
-Стефан,ти ли си?
Чух женски глас да казва от горният етаж.
-Да,нося ви нещо много важно за мен.
Той каза,прегръщайки ме.
Веднага чух слизане по стълбите и ги видях.Не бяха кой знае какво,но изглеждаха много свестни хора.
-Това е Джейсън,гаджето ми.
Майка му дойде при мен и ме прегърна силно.
Беше жена на най-много четирасет и пет години със кафява коса и очи.
-О,толкова се радвам,че сина ми има някой като теб!Можеш да ме наричаш Джоди.
Ние си стиснахме ръцете и я погледнах в очите.
-Приятно ми е.
Аз казах малко срамежливо.
Майка му ме покани да седна на масата и ме почерпи със някои ядки и т.н.
-Джеймс!Гаджето на сина ни е тук!
Тя изкрещя от долния етаж.
Чух много силно тичане по стълбите и видях един мъж на най-много петдесет години.Със черна брада и кафява коса.
Той дойде и се здрависахме.
-Леле какво хубаво момче си!
Той възкликна.
Много се радвам,че родителите му ме приемат така.
Не като мойте родители,те сигурно сега ядът салата и не им дреме за мен.
-Благодаря ви.
Седнах на един стол и ме поканиха да разкажа нещо за себе си.
Мирише на готвено,мисля,че говеждо със грах или...
-Имам един брат,Тайлър,той е доста висок и едър.Живея в една голяма къща и така...
Баща му ми изглеждаше много интересен човек.Носеше една синя папионка,мисля,че е художник.
-Как се запознахте?
Джеймс каза,наливайки си още вода.
Това ми беше любимия въпрос.
Много обичам да се сещам за наще незабравими моменти.
-На пейката в парка,аз седях и той ме стресна докато четях книга и така любов и още много любов...
Родителите му изглеждаха много доволни.Мисля,че успяхме.

(1 час по-късно)

Мина перфектно,много ме харесаха и толкова се радвам.
Всичко се нареди!
Разказах какво стана у нас и много се натъжиха за мен.
Много мили и дружелюби хора са.

Ядяхме и чух чукане на вратата.
Майката на Стефан стана и се доближи бавно до вратата.
Отвори я и от там видях родителите ми.
Те пък какво правят тук?!!!!!!
Тях не ги интересувам аз за тях съм най-големият провал.
-Ти каза,че ще отидеш там,където те разбират е намерих те.
Майка ми каза избърсвайки сълзите си.
Всичко ми напомняше за провала у нас.Не мога да повярвам...
-Само не създавайте проблеми,елате и седнете да се разберем.

О не...

(1 час по-късно)

Учудващо всичко мина абсолютно перфектно!Толкова се зарадвах,че даже със Стефан се целунахме пред наще.Мислех,че ще реагират остро,но те се зарадваха.
Доволен съм,че всичко мина и то добре.Сега се разбрахме Стефан да спи у нас.Наще си тръгват сега към летището а брат ми ще спи при гаджето си.
Ще бъдем сами!Йееее!

Да видим какво ще стане...

Какво мислите,че ще стане?
Оставете мнението си в коментарите...

На пейката в парка(#Wattys2015)Onde histórias criam vida. Descubra agora