На пейката в парка(#Wattys2015)

5 Глава:,,Ама ти си гол!"

Станах разочаворан от пейката.Следващият ми час е спорт,знаех си,че не мога да му се доверя.Защо толкова лесно се влюбвам?Отидох до съблекалнята и нямаше никого,което е малко съмнително.
Разсъблякох се и Стефан се появи от нищото.
-Леле!Две плочки,стига де!Можеш и по-добре от това.
Аз бях много ядосан,но и много щастлив да го видя.
-Да,да...А ти къде беше?Нали трябваше да се видим?
Той поклати глава и отиде да се преоблече.
-Сори,забравих.Трябваше да се преоблека,не обичам непознати да ме виждат гол.
Той излезе от кабнката,в която се преобличаше.
-Ама ти си гол!
Той се засмя и ме подбутна леко.
Аз имах шанс да го подуша.
Мирише просто невероятно.
-Не ме интересува,че съм гол,нали съм пред теб.А и трябва да свикваш!
Аз се изчервих леко и се обърнах с гръб към него.
Преоблякох се и той ми каза:
-От днес почваш да тичаш!Когато излезеш тешко ти горко.Аз ще ти бъда личен треньор!!!
Той каза,излизайки с гръм и трясък от съблекалнята.
Отидох да се огледам в огледалото,бях целия червен.
Когато се обърнах,той беше зад мен.
-Е,ще тръгваме ли?
Той искаше позволение да ме хване за ръка.
Аз му разреших и излязохме през вратата.Миг след това,разбрахме,че сме пред хора и се затичахме към парка.
-А сега тичай!!Тичай като не знам си кво си!!!
Той изкрещя,шляпайки ме по гъза.
Боже,как смее въобще...
Почнах да се лигавя и не тичах качествено и той ме настигна,почвайки да ме гони.
Аз почнах да тичам на посоки като объркана птица,но той ме настигна.
-Това тичане ли го наричаш?
Той каза,почвайки да ме гъделичка.
Аз се засмях и почнах да отвръщам на гъделичкането.
Така двамата се стоварихме на земята и си смяхме докато не стана тъмно.

Вече беше шест часът и направо забравих за училище!О не!Това е зле,но нали съм със Стефан.
Небето се смрачи и почна да вали леко,по-леко.
Ние станахме и аз му казах:
-Хайде чао,аз се прибирам!
Той се намуси и ме хвана за ръка.
-Никъде няма да ходиш без мен!
Стефан ме придружи до вкъщи.
По пътя не си говорехме много,само за нас и семействата ни.

Почна много да вали,но бяхме точно пред къщата ми.
-Чао дребосък
Той каза,пускайки ми ръката.
-Не...
Аз казах с тон,който не исках да ме чуе.
Той явно ме чу и ме прегръна здраво.Аз не го пуснах,даже го прегръщах още по-здраво.
Стефан ме пусна и се загледа в очите ми.
Обстановката навън беше много мокра,но и толкова романтична.
След малко стана още по-зле и нямаше много време,трябваше да се сбогувам.
-Хайде чао,че се при...
Той не ме остави да довърша.Запали ме от вътре.
Той ме целуна по устата,чувствах се толкова жив . Имах чувството,че можех да направя всичко!
Когато целуваката свърши,той махна меките му устни и каза:
-Обичам те,Джейсън.
Аз го прегърнах силно и се облегнах на рамото му.
-И аз много те обичам.
И така седяхме много дълго време.А навън велеше,но нищо не можеше да ни раздели!