35 Глава:,,На пейката в парка"(Финал)

272 33 34
                                    

Ето ме и мен.От разстояние гледам пейката,на която седяхме със Стефан.Толкова много спомени минаха през мен.Вълна от емоции,която не искаше да спре.Ходих бавно към нея и заплаках тихо.Застанах лице в лице с нея и избърсах едрите сълзи по бузите си.Клекнах бавно пред нея и сложих двете ми,мокри ръце върху източника на спомени.Сякаш чувствах любовтта пак,имах чуството,че той беше до мен.
Махнах двете си ръце и паднах на земята.Върнах се към реалността,валеше силен дъжд а ветровете издухваха всичко,което виждаха.Не!Беше ми толкова хубаво и приятно,когато бях там.
Доближих се до пейката,игнорирайки всичко останало и седнах на нея.
Миг когато го направих,всичко стана светло и не валеше повече.Сънувам ли?Какво става?

******

-Ти си...просто генялен...-Казах аз, слагайки ръка на рамото на Стефан.
Момчето ме погледна и се усмихна тънко.
Ходехме по улицата и валеше дъжд а аз нямах яке и беше студено.
-Нямам яке,но вземи ризата ми.-Той се разсъблече и остана без блуза в този студ.Бяхме се сгушили под неговата риза,мигът беше просто...безценен.
-Благодаря ти...

******

Беше спомен.Но аз това не си го спомням,но явно е станало.
Загледах се настрани и видях една жена с малкото си дете,което караше колело.
Зрението не ми беше перфектно,виждах тъмно жълто и черно.
Обърнах се на другата страна и видях Стефан до мен.Подскочих от мястото си и той ме прегърна.
-Това е единствения начин да се срещаме...веднъж в годината на датада на смъртта ми...-Момчето каза,ставайки от пейката.
Беше духа му...говореше ми...
-Но аз искам да си до мен...-Казах,изронвайки една сълза.
Момчето се отдалечи към нищото и почна да изчезва по-малко.
-Аз винаги ще съм с теб...докато седиш на пейката в парка...ще бъда там...
Приятелят ми изчезна в нищото и останах сам...

(5 години по-късно)

Седя на тази пейка от пет години.Брат ми идва всеки ден да ми носи храна и вода а майка ми и баща ми въобще ги нямаше.Всеки ден в един на обяд идва и ми носи нещо различно всеки ден.
Даже...ето го!Виждам го да идва в далечината.
-Джейс!!Нося ти суши.-Момчето каза,подавайки ми кутията с ястието.
-Благодаря ти,за всичко...-Казах,прегръщайки го силно.
Но виждах нещо в него,което го притесняваше.Не ми говореше глупости и не ми разказваше за малкото си дете.
Тайлър се ожени за гаджето си и имат едно дете,Стейси.Тя е на четири и е голяма сладурана.Понякога идва при мен и си говорим всякакви щуротии.
-Исках да те питам нещо...Джейс.-Той изрони едва-едва.
-Давай!-Казах,укоражавайки го.
Виждаше се,че му беше неудобно да ми го каже,но почна.
-Бих се чудел...дали искаш да се прибереш?Имаме стая за теб!Сложил съм пиано и книги и...
Аз го прекъснах,взимайки му ръката и въздъхнах.Много ми тежи да го виждам,когато му е тежко.Брат ми много се притеснява за мен.
-Знаеш,че не мога...но ти благодаря...просто обещах на Стефан никога да не ставам от тук...а и това е единственото място,на което мога да го почувствам до мен.-Продумах,изричайки думите безсилен.
Момчето до мен се разчувства,както и аз,и ме прегърна здраво,избърсвайки сълзите си.

(70 години по-късно)

И зима и лято,стоя тук и не мърдам за деветдесет и три години.Знам,че скоро ще си отида,но всяка минуна на пейката си струва.Брат ми умря преди три години и замалко аз да не умра,когато чух новината във вестника.
Срещу мен има един младеж с една количка,с която продава хотдози.
Всеки ден ми дава от тях и си говорим до късни нощи.
Но тази нощ всичко ще се промени...

******

Седях си на пейката както винаги,но нещо ме спря.Беше едно познато лице,но не може да е...беше Хари...
Старият човек се доближи до мен и укокори очи през очилата си.
-Джейсън Стайлс?!Това ти ли си?-Той каза,сядайки на пейката.
-Аз съм,но вече доста стар...-Промърморих,опитвайки се да прозвучи като шега.Белокосия ме погледна и се усмихна.
-Не мога да повярвам,че си ти.......но нали знаеш,че Стефан няма да дойде...откажи се...няма да дойде...
Сълзи се стекоха по лицето ми,но имах само едно нещо да кажа.
-Аз...аз вярвам,че някой ден...той ще дойде и ще ме прегърне...-Изроних,облягайки се по-добре на пейката.

(На вечерта)

Ахх...още една вечер тук.Всичките са невероятни...винаги сънувам някой спомен и ми става така драго на сърцето.Веднага легнах на чистата пейка и си поставих една мръсна възглавница.
Гледах към звездите,но много изсъхнали листа падаха върху мен.
Затворих си бавно очите,но този път виждах снежно-бяла светлина.

******

-Джейсън!!-Стефан изкрещя от разтояние от пейката.Той изтича до мен и ме целуна и прегърна.

Знаех си,че ще дойде за мен...знаех си...

(Три месеца по-късно)

Неутрална гледна точка

След смрътта на Джейсън и Стефан парка стана още по-жив и по-жив.
Стана даже много известен.Тяхната история беше направена на филм и публикувана като книга,бяха по-известни от всякога.
Хората решиха,че тази пейка не трябва да се остави така празна и събраха пари да направят статуи на тях двамата.
Стояха в ъгъла на пейката,Стефан беше сложил ръка върху на Джейс рамото и така това стана една от най-посещаваните атракции на света.Много хора идваха и се снимаха с тях,много хора играха пиеси по тяхното представление,но нотите на Джейсън за винаги останаха в ковчега на Стефан.
Това беше една много красива и незабравима любов,но с тъжен край.
Но те винаги ще са си заедно...е поне душите им.

Те винаги ще бъдат

,,На пейката в парка"

~КРАЙ~

Здравейте хора!Това е краят на тази любов.Дано да ви е харесала книгата!
Бих се радвал да харесате и да коментирате цялостно си мнение за книгата,и разбира се,за края му.

О ДА!!Пуснах нова книга на име ,,Wrong note".Това ще е другата книга,която ще пиша.Ще се радвам да я следите като тази книга.

Бяхте страхотна подкрепа!!!! ;)

Kris 1632...






На пейката в парка(#Wattys2015)Where stories live. Discover now