На пейката в парка(#Wattys2015)

16 Глава:,,Ние,известни?!"

Събудих се.Бях прегърнат от приятелят ми.Станах леко,без да го събуждам и отидох до банята да си измия зъбите.Когато свърших изтичах до стаята ми и почнах да се обличам.
Избрах си една черно-зелена карирана риза с черни панталони и вратовръзката.Взех си чантата и слязох долу да сготвя нещо.
Та...да видим какво да направя.
Хмм дай да направя едни яица па кво толкова ще стане.
Почнах да ги пържа и видях,че имаме 10 минути,докато часовете почнат.
О не!!!Затичах се нагоре,взимайки тигана и се блъснах в Стефан.
-Ох....Карай!Какво ще правим!!Имаме десет минути!!
Той укокори очи и се протегна.
Слезе на долния етаж и каза:
-Ще закъснеем.
О да!!Разбира се!Как не се сетих...сега ще ни убият.
Отидох до кухнята и извадих две чинии.
-Дай да помогна малко.
Приятелят ми каза,взимайки чиниите и приборите.
Взех тигана и сервирах яицата.
Оставих ,,пържещото нещо" някъде и седнах.
Загледах се в косата му,беше си перфектна даже без да я оправя.
Не е честно...
-Оу Боже,тези яйца са много хубави.
Стефан каза,хранейки се като прасе.
Аз не реагирах на това и не казах нищо.

(1 час по-късно)

Време е за училище!Йее...просто супер.Мисля,че не заключих къщата,но карай,нали брат ми трябва да се прибере все някога.

Сменихме доста автобуси,но за сметка на това стигнахме на място.
Стефан се беше притеснил много.
-Напомни ми другият път да те послушам да не закъсняваме за училище.
Намигнах му и отворих портата на училището.
Влязохме в сградата и тръгнахме към класната стая.
Отворих вратата и всички ни зяпнаха.
-Ооо вие решихте да дойдете...
Госпожта по математика каза,оставяйки маркера на бюрото й.
-Съжалявам имахме смейни проблеми...
Тя се учуди и се вдигна едва-едва от стола.Е,това става като ядеш много понички...
-И двамата имахте семейни проблеми?
Ние кимнахме и госпожата седна на стола,което накара да се засмея шумно,защото тя се ,,изпусна".
Всички деца се засмяха и Стефан се провикна:
-Ами като ядете много Мак Доналдс...
Аз се засмях още повече и се обърнах с гръб към госпожата.
Тя се изсмя саркастично и ни каза:
-Сядайте!Не мога да ви се сърдя,нари сте извести...
Когато чух тези думи веднага от устата ми излезе:
-Ние,известни?
Сега тя се изхили и децата я придружиха.
Чувствах се малко гадно,но нищо...
-Да!!Вашата пиеса стана хит!Чакайте,не ми казвайте,че не знаехте?!
Ние наистина не знаехме.
Когато се загледах през прозореца видях един голям плакат на нас на една сграда.
Уау...
-Я бързо тичайте при театралния!
Стефан трясна вратата и се запътихме към мазето.
Пак вунеше на умряла риба...
Отворихме грамадната врата и госпожата репетираше с някакви деца.
-А!Ето ги и звездите ни!Много се гордея с вас!
Тя ни прегърна здраво и ни почерпи с някакви бонбони.
Ние,естествено,приехме...няма как сега...
-Можете ли да ни кажете как станахме толкова известни?
Аз попитах,гледайки я в очите.
Тя ни заведе до една стая и ни показа клип в интернет.
Беше нашето представление.
Уаузер...10000000 гленадя и за толкова малко време.
-От утре сте на турне из целия свят,така че...гаджета или не ще се целувате!
Ние се засмяхме.
Турне?Боже...добре шега...турне?
-Турне???
Стефан каза объркан.
Госпожта извади два листа,бяха програмите и театрите,в който ще играем.
Утре заминаме за Франция.
-Уаузер...това е...нямам думи...
Казах,разлиствайки списъка.
Беше много дълъг,сигурно,и на Северният Полюс ще играем.
-А наще знаят ли?
Момчето попита.
Жената с къдриците показа разговор и декларация,с която позволява да пътуваме.
Леле утре полета е в шест сутринта.Няма да ся събудя...
-Ще ви чакам на летището,а сега се приберете и си починете,защото утре ще ви се промени целият живот.
Тези думи много ме зарадваха.
С гаджето ми излязохме от училище и отидохме на пейката в парка.
Птиците пяха песните си а листата шумяха леко.
Беше много красива гледка.
-Боже...не мога да повярвам,че се случи така...това е невероятно.
Стефан каза.
Легнах в скута му и погледнах небето.
-Нали...от утре живота ни ще се промени,тотално...

Хей!!!Как сте?Така,публикувах нова книга!!!О Боже!Така,това не означава,че ще спра тази или,че идва края.Повярвайте ми,тази книга няма да свърши скоро.
Много бих се радвал да я видите а особено ти,Габи.
Книгата се казва:,,Възходът на зомбитата".
Мисля,че ще ви хареса...очаквайте следващата глава скоро.