11 Глава:,,Представлението"

287 36 1
                                    

Малко се усрах...минете към другата глава,ако това не е правилната де.Ако не е просто се върнете,когато стигнете до нея :)

(2 МЕСЕЦА ПО-КЪСНО)

Връзката ни със Стефан става все по-силна и по-силна с всеки изминал ден.
Поканих Стефан у нас,когато наще са там.Майка ми и баща ми знаят,че съм гей,но не знаят,че си имам гадже.А когато дойдат, Тайлър и гаджето му ще бъдат там заедно със тримата ми братовчеди със гаджетата им.
Сиси,тя и малко ниска със червена коса и кафяви очи.
Облича се с една черно-червена риза и така...
Ноа,той е досна популярен в училището си и има поне десет гаджета.Има кафява коса и очи,доста е мускулест и всички си падат по него.
Виктория,тя е най-милото нещо на света!Уникален човек е и много обича да се весели.Има руса коса и сини очи.
И така а аз?Трябва да доведа Стефан,но не знам как ще реагират наще.
Е да не мислим за това!Та то е чак утре(Пфф няма въобще да се притеснявам).

Всички мой близки и приятели бяха в публиката.Тайлър с нетърпение очакваше пиесата и все повтаряше,че се гордее с мен.
О Боже!Сега ли се сети да бъде по-големия брат...
Шоуто започваше след десет минути,всички хора се настаниха и почнаха да пляскат.
Излезе госпожата ни и почна да говори нещо.
Аз изтичах до съблекалнята и седнах на стола,повтаряйки ,,Не мога да се справя!".
Чух как госпожата пусна екрана и въвеждаше в обстановката.
Имахме екран,на който ще ни дават филма и ще разказва за живота ни.
Не вярвах в себе си и никога не съм.Винаги пред толкова хора се стряскам,ще изперкам!
В този миг врата се отвори,беше Стефан.
Той ме видя и клекна на колене.
-Какво ти е?Добре ли си?Кажи ми нещо?
Аз вдигнах главата и го погледнах в очите.
-Много се притеснявам,ако се изложа?
Той ме прегърна и няколко сълзи се стекоха по бузата ми.
-Хей не плачи,аз съм тук и запамни,че аз вярвам в теб!
Не ме успокой много и го прегърнах още по-силно.
-Чуй ме,всички хора те чакат навън,затова отиди и й покажи на какво си способен!
Той ме целуна по челото и ме изпрати на сцената.
Излязох и не ме беше страх,знаех,че Стефан е до мен а и всички хора ме харесват.
Трябваше да разкажа нещо за себе си.Ще се видим на края...

(2 часа по-късно)

Беше ред със гаджето ми да изпеем дуета.Пяхме:,,Made im the USA" на Деми Ловато.
Почнах да пея,всички прожектори бъха към мен.Чувствах се спецялен и много щастлив.
Дойде припева това трябва Стефан да го пее.
Махнах му за късмет и почна да пее.Учудих се,леле...Той може да пее...Уаузер.

Краят на песента идваше и госпожата ни даваше знак,че трябва да се хванем за ръце.
Напрвихме го и на публиката й светнаха очите.На някои хора можеше да се види,че са плакали а други просто бъха под наш контрол.
Дойде и крайната последна сцена.
Трябваше да си тръгнем в различни посоки,но не можахме.
Тичахме един към друг,но тъкмо да се целунем и се изписа знак:,,Край".
Всички хора почнаха да пляскат зверски а ние излязохме да се поклоним.
Беше ми много странно повечето хора ми крещаха:,,Ожени се за мен Джейсън!!!".

Когато всичко това мина се изнесохме зад кулисите и почнахме да крещим.
-НАПРАВИХМЕ ГО!!!!
Имаше голямо парти след това,но ние предпочетохме да отидем на пейката в парка.
Много хора по пътя ни поздравиха и товя много ме зарадва.
Седнахме на пейката и го питах:
-Притесняваш ли се за утре?Ще ходим у нас?
Той поклати глава,явно не се притеснява.
-Добре,но се облечи хубаво и така,дано всичко да мина по вода.
Аз казах,облягайки се на рамото му.Стефан се гушна в мен и гледахме звездите.
-Всичко ще е наред.

Но дали?

На пейката в парка(#Wattys2015)जहाँ कहानियाँ रहती हैं। अभी खोजें