Днес,27 Ноември Стефан ще идва у нас на вечеря.Много се тревожа,какво ли ще кажат наще?
Ама те въобще не знаят,че си имам гадже.Слава на Бога,че днес е събота и мога да се приготвя.
Леле май се успах!Един часът на обяд!Наще идват в пет и вечерята е в шест.
Станах от леглото и веднага се запътих към душа.
След това си оправих косата и си измих зъбите.
Отидох в стаята ми и се облякох както винаги,та аз ощо взето се обичам официално.
Слязох долу и беше тишина,къде е брат ми?
Погледнах хладилника и видях бележка:
,,Отивам да напазарувам"
Тайлър...
Супер!Иначе аз трябваше да го правя.Изведнъж телефона ми звънна в джоба ми.
Извадих го и беше Стефан.
Той:Йо!!!
Аз:Йо...?
Той:....Както и да е,как си?Как спа?
Аз:Супер,ти?
Той:Супер!А кога точно трябваше да дойда у вас?
Аз:В шест най-късно и ще те чакам на автобусната спирка.
Той:Добре,до тогава!Обичам те!
Аз:И аз,чао-чао...
Затворих му и си везх едно парче пица от хладилника.Тогава се сетих,че може би трябва да направя торта.Хмм...дай да видим какво ми трябва.
Така,добре...взех всички неща и ги сложих в една купа,е да видим какво ще стане...
(2 часа по-късно)
Тайлър си дойде и ми подаваше някои продукти.
Извадих чудото от фурната и то просто си беше перфектно.
Уау...
-Видя ли!!Аз съм шеф готвач!!Йееее
Аз изкрещях,размятайки една кърпа над мен.
Той сложи тортата на масата.
-Добре...Прав си,нооооо трябва да я украсиш.
Тайлър беше прав.Взех шоколадови стърготини и няколко ореха и я окрасих.
Брат ми ахна и я сложих в хладилника.
(2 часа по-късно)
Непостоянно отварях вратата.
Гостите вече бяха тук а Тайлър отиде да взима мама и тате от летището.
Настаних всички на масата и отидох до стаята ми.
Затворих леко вратата и легнах не леглото ми.
,,Всичко ще е наред" повтоярх си аз,но май не се успокойх.
Много ми беше напрегнато,станах и се погледнах в огледалото.
О Боже...Целия съм червен...Това е лошо.
Изтичах до банята и се наплисках с вода.
Всичко се нормализира и слязох долу,където брат ми беше дошъл.
Веднага се хванах за глава.
Отидох до масата и видях как родителите ми идват към мен.
-Джейс!!!
Майка ми дойде при мен и ме нацелува хубаво.
-Джейсън!!!
Баща ми дойде и ме прегърна.
Седнахме на масата и донесох всички ястия.
До мен имаше свободно место...И ето как се сетих за Стефан.
-Вижте само какви хубави момичета и момчетата сте само.
Майка ми каза,гледайки към мен.
Баща ми взе едно парче хляб и се обърна към мен.
-А ти,Джейс,имаш ли си гадже?
Това беше то,моментът на истината.
-Да и след малко отивам да го взема от автобусната спирка.
Родителите ми добиха по една усмивка и аз много се зарадвах.
Стана пет и петдесет и реших да сляза до спирката.
Сбогувах се за малко с наще и слязох до долу.
Ето го,беше на спирката и се оглеждаше за мен.
Взехме да тичаме един към друг и се прегърнахме.
-Боже,много ми липсваше!
Аз казах.Въобще не обърнах внимание,че навън почна да вали сняг.Ние пак се прегърщахме...
-И ти на мен.
Тръгнахме нагоре по баира и влязохме в двора на къщата ни.
Леко по-леко се доближавахме до входа и отворих вратата.
Стефан се скри зад мен и го представих на наще и на гостите.
-Това е Стефан,гаджето ми...
Всички погледи бяха учудени и гледаха направо към очите ми.
Какво искат да кажат?
YOU ARE READING
На пейката в парка(#Wattys2015)
Romance-Беше ми много приятно да се запознаем,утре по същото време? Стефан каза,ставайки от пейката. Бях погълнат от неговата красота,беше перфектен! -Ще бъда тук и ще те чакам,да знаеш. Той си взе чантата от пейката и ме прегъръна. -До утре,дребосък. Момч...
