20 Глава:,,Ние сме феймъси уееее!!!!"

194 29 5
                                    

Представлението ни свърши.Може би се досещате как мина по името на тази глава,но ако не сте,МИНА ЖЕСТОКО!!!
Вички гледаха с такова удоволствие и буквално всички се разреваха на края.
Много обичам да виждам,когато хората са доволни,прави ми такова удоволствие.След милионите поклони имаше парти зад кулисите,което беше тотална изненада,защото си нямах и не представа за това.
Имаше толкова известни хора и даже мой роднини,като брат ми.
Партито беше толкова хубаво а ние със Стефан бяхме центъра на внимание.
Той не можеше да се здържи и даже проплака.А аз мислех,че съм чувствителен.
След дългото парти се прибрахме в един огромен пет звезден хотел и си легнахме.Хотелът беше меко казано огромен,имаше четири басейна и огромен ресторант.
Тъй като се прибрахме към два сутринта не можеше да се яде,а и нали се наядохме на партито.
Стаята ни беше голяма,имаше кухня,тоалетна,спалня и хол.
Нещо като мини къща,но не разбирам,защо ни наемат такива скъпи стаи,когато ще седим там само един ден.
Веднага легнахме и заспахме,стаята се изпълни с тишина.

(На сутринта)

Станах.Почувствах болка в главата ми.
Запътих се към банята,но не можах да отворя вратата.Виждах затъмнено,сякаш някой е сложил ръка пред очите ми.Миг след това пак виждах нормално.Мисля,че се напих вчера и е заради това.
Отидох до банята бавно и сложих ръка на голямото огледало.Вдигнах си главата и се погледнах.Сърцето ми туптеше много силно а ръцете ми трепериха.
Обърнах се назад и видях едно познато лице.
-Стефан,стесна ме!!!
Казах,подскачайки от мястото си.
Той ме прегърна бавно и си сложи главата на рамото ми.
Ваздъхна леко и ме целуна по бузата.
-Хей,какво ти става?
Попитах с много мек глас.
Момчето се отдели бавно от мен и застана до мен.
Незабележимо си свали блузата и поклати глава.
-Нищо...просто не мога да повярвам,че сме феймъси.
Момчето с кафявата коса каза,изваждайки спрей от джоба си.
Беше от онези спрейове за коса,беше взел син.Подаде ми го и го приех.
Напръсках си косата и изкрещях силно:
-Ние сме феймъси уееее!!!!
Гаджето ми почна да търчи навсякъде.
Излязох от банята и се облякох както винаги,игнорирайки го.
Закопчах до горе ризата ми и Стефан ме удари с надуваем чук.
-Това за какво беше?!!
Аз изкрещях злобно,момчето се беше облякло като джедай от Star Wars и ме погледна изплашено,побегна към коридорите на хотела.
Почувствах сила и мощ у себе си,изтичах до вратата и тичах след него.
-Не можеш да избягаш от тъмната страна!!!
Крещях и крещях.Хората ни гледаха и се смееха.Някой ни крещяха името,други ни псуваха,трети ни подаваше лист за автограф.
Но аз се бях затичал толкова силно,бях толкова среодоточен,че не ги забелязах.
-Нека да живеят джедайте!!!!
Стефан крещеше,минавайки през масите в хотела.
Бяхме в ресторанта,имаше поне двеста човека.Всички погледи бяха към нас,почувствах се много неудобно.
-Да живее тъмната страна!!!
Изкрещях механично.
Когато се усъзнах,сложих ръка на устата ми и замълчах.
-ДАААА!!!!!!!
Петима младежи изкрещяха от задната маса.Загледах се малко повече и видях,че бяха момчетата от 1D.
Хари,Найл,Луи,Лиам и Зейн.
Всичките изглеждаха невероятно!
Хари дойде при мен и ме потупа по рамото.
-Аз,ти и Лиам срещу другите?
Момчето със къдриците предложи.
Дадох знак за съгласие и всички започнаха да търчат.
Хората крещяха против нас,но не ни пукаше.Ние просто искахме да се забавляваме.
Чудя се,какво ли правят момчетата тук?Какво ли ще стане след борбата ни?
Дали ще има последствия?

Всичко това в другата глава и не забравяите да харесате! :)

На пейката в парка(#Wattys2015)Where stories live. Discover now